Зимното небе беше бледо и ледено. Над черните комини пламтеше декемврийската луна. Разкривената посърнала улица загръщаше в черното си наметало зъзнещите минувачи. Хилавите улични кучета се взираха в месечината. Притаяваха дъх, за да дочуят шепота от цигулката, с която свиреше вятърът. Тъмните дървета тихо спяха в прозрачната мъгла. Болният отблясък на фенерите приласкаваше бездомните, а враните мълчаха тежко. Само се взираха в тъмните прозорци под старите стрехи на бедните къщици, а черната двуетажна барака на семейство Шварц протягаше крилата на прозорците си, за да погали тихата луна. На горния и на долния етаж семейството разполагаше с по една тясна, наподобяваща на ковчег, стая. По стените имаше стара жълта напукана мазилка. Двете помещения се свързваха с прашна дървена стълба. Над перилата висеше парче стъкло, наподобяващо изкривено огледало. Домочадието се свиваше в едната стая на долния етаж, а другата даваха на наематели.
Под старите прашни стълби две тъмнооки момчета подрежда ...