1 min reading
Есента идва в Молдова, но лятото свършва на един самотен плаж между Резово и Силистар. Пия до дъно от металното канче. Очите ми светят диво в мрака. Вятърът разказва морски приказки.
Групата се е капсулирала. Носим своето собствено време, като огромен сапунен мехур, който ни обгражда с прозрачна, блестяща на изгрева, мембрана.
Вървя по собствените си стъпки. Покланям се на една друга жена, на различната мен, която в отминал живот вървеше по същия път. Тихо принасям в жертва спомените си. Всеки плаж приема в дан по един и ми връща друг – слънчев и наш, само наш.
Смея се шумно в палатката. Щастието заглушава дъжда и отиващото си време. Топлина. Докосване. Пълно безвремие.
Морето е бурно. Ветровито. Мое. С вкус на мента и огън.
Последна вечер. Гората ги обгражда. Огънят оранжевее във водата наоколо. Седя и наблюдавам в мрака нощната приказна картина. Никой не идва за мен…
Ние сме деца. Смеещи се на плажа в Бургас, докато преследваме нашата жълта комета. Перфектната група. Разхождаме се бо ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up