СБОГУВАНЕ С ДОМА
Мъжът грубо държеше юздата на старата кобила и я теглеше напред.
- Хайде, върви! – изръмжа той.
Току-що беше купил животното и бързаше да се прибере вкъщи. Но кобилата като че ли отказваше да се подчини на новия си господар. Съвсем бавно прекрачи прага на обора, където бе прекарала последните 15 години от живота си и излезе навън.
Слънцето нежно погали сивия й гръб с лъчите си и тя потръпна от удоволствие. Над главата й прелетя лястовица и се стрелна в обора, където в гнездото на една от таванските греди я очакваха наскоро излюпените лястовичета и лакомо отваряха жълтите си човчици. Кобилата рязко спря и се огледа наоколо. В градината пролетта бе събудила за нов живот растенията и дърветата. Из въздуха се разнасяше приятното ухание на цъфнали овошки и цветя. Тя отвори широко ноздрите си, за да вдъхне аромата и в главата й нахлуха спомените за отминалото време...
Спомни си как бе пристигнала в този дом заедно с малкото си конче в един такъв подобен пролетен ден преди то ...