Продължение на разказа „Завинаги е днес”
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Събуди се. Дишаше тежко, накъсано, възбудено. Опитваше се да пробие през пелената на съня. Някакъв звук дразнеше замъгленото ù съзнание. Телефонът звънеше.Протегна се уморено, мъчеше я главоболие. Стана бавно и пренебрегвайки досадния звън, се отправи към банята. Остави хладните струи да я галят и да гасят пламналата ù кожа. Погледна в огледалото и видя сенките, изписани под очите ù. Навлече набързо хавлията и оставяйки мокри следи с босите си крака се върна в стаята. Нещо не беше в ред. Сети се. Телефонът беше замлъкнал. Помисли си с досада, че сигурно някоя приятелка ù е позвънила да се срещнат някъде на кафе. Включи радиото и я блъсна внезапният познат рефрен на любимата ù песен на PINK – TRY. За секунда изтръпна, мина ù мисълта за предсказание. Поклати тъжно глава и посегна да изключи радиото и в този момент на вратата се позвъни. Помисли, че хазяйката идва за наема, беше обещал ...