16 jul 2013, 19:58

Сбъдната фантазия 

  Prosa » Erotica
2722 2 13

Obra no adecuada para menores de 18 años

3 мин за четене
                         Продължение на разказа „Завинаги е днес”

                                                              Eliboto

               Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!

 

Събуди  се.  Дишаше  тежко,  накъсано,  възбудено.  Опитваше се  да  пробие  през  пелената на  съня.  Някакъв  звук    дразнеше замъгленото  ù  съзнание. Телефонът  звънеше.
Протегна  се  уморено,  мъчеше  я  главоболие.  Стана  бавно  и  пренебрегвайки  досадния звън,  се  отправи  към  банята.  Остави  хладните  струи  да  я  галят  и  да  гасят  пламналата  ù  кожа.  Погледна  в  огледалото  и  видя  сенките,  изписани  под  очите  ù.  Навлече набързо хавлията  и  оставяйки  мокри  следи  с  босите  си  крака  се  върна  в  стаята.  Нещо  не  беше в  ред.  Сети  се.  Телефонът  беше  замлъкнал. Помисли  си  с  досада,  че  сигурно  някоя приятелка  ù  е  позвънила  да  се  срещнат  някъде  на  кафе.  Включи  радиото  и  я  блъсна внезапният  познат  рефрен   на  любимата  ù  песен  на  PINK  –  TRY.  За секунда  изтръпна, мина  ù  мисълта  за  предсказание.  Поклати  тъжно  глава  и  посегна  да  изключи  радиото  и в  този  момент  на  вратата  се  позвъни.  Помисли,  че  хазяйката  идва  за  наема,  беше обещала  да  го  плати  днес.
Отвори  вратата,  успя  да  види  само  някакъв  силует,  който  бързо  се  приближи към  нея  и  една  корава  ръка,   която  я  изблъска  назад  в  коридора.  И  тогава  чу гласа  му:
- Защо  ми  избяга,  красавице?  Мислеше,  че  можеш  да  се  скриеш  от  мен!?! – той  я сграбчи  и  я  разтърси  грубо. –  От  дни  те  наблюдавам.  Не  мога  да  спя,  не  мога да  се  храня,  искам те  ТУК  и  СЕГА! – гласът  му  я  подчиняваше. Сграбчи  хавлията и  с  едно  движение  я  смъкна.  От  мократа  ù  коса  се  поръсиха  ситни  капчици роса.  Той  беше  като  внезапен  смерч.  Хвана  я  със  силните  си  ръце  и  я  залепи  за студената  стена.  Притисна  я  плътно докато  разкопчаваше  панталона  си.  Беше толкова  възбуден,  че  направо  хлътна  в  нея.  Тя  усети  пареща  сладост  да  се разлива  по  тялото  ù.  Тръпнеше  цялата  и  ръцете  ù  сами  намираха  плъста  му.
Той  беше  ненаситен,  хапеше  гърдите  ù,  смучеше  зърната  ù,  целуваше  я  с настървение  и  страст,  трудна  за  описване. Това,  което  се  случваше, не  беше ласка,  то  беше  война,  насилие,  диво,  страховито,  похотливо  задоволяване  на желания.  И  странното  е,   че  тя  го  искаше  именно  такова,  без почивка,  оргазъм след  оргазъм,  бърза  смяна  на  позите,  проникване,  навсякъде,  по  всякакъв  начин. Той  ù  се  случваше  сега,  в  този  момент,  дошъл  от  сънищата,  за  да  сбъдне фантазиите  ù. Той  беше  МАГИЯ!  Поглеждайки  в  очите  му  виждаше  ту  зелен  пламък,  ту  тъмна бездна.  Чезнеше  в  тях.  Той  беше  Господарят!  Караше  я  да пълзи  на  четири  крака,  пляскаше  я  по  задните  части,  проникваше последователно  отпред  и  отзад.  Повдигаше  я,  разтърсваше  я,  завърташе  я, дърпаше  косата  ù  назад  или  я  притискаше  плътно  към  себе  си. Мъжествеността  му  проникваше  до  края  на  гърлото  ù,  това  я  караше  да  се дави  и  слюнката  ù  потичаше,  а  той  я  събираше  с  език  от  гърдите  ù.   Искаше да  я  изпие  цялата.  И  докато  траеше  тази  акробатика,  той  ù  говореше:
- Искам  те,  навсякъде,  бъди  моята  кучка,  Карла!
А  тя,  стенейки  му  отговаряше:
- Аз  съм!  Името  ми  е  Дарина!...
Дарина  не  знаеше  колко  време  е  минало,  когато  накрая  двамата  се  отпуснаха уморено -  щастливи  от  преживяното,  знаеше  само,   че  това  си  беше  пожелала  и  то  ù  се  случи.  Сгуши  се  уморена  в  него,  белязана  с  устните  му  по  цялото  си  тяло…

                                                    Следва продължение...

  

Кратко  пояснение: Сулеймо отказа да пише продължение, затова трябваше  аз сама да го направя и тъй като летвата беше вдигната много високо в предните части се наложи да пиша хард еротика.


© Дани Сулакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Опааа! Добро начало и веднага ще продължа и втората част! Браво!
  • Благодаря и от името на Анджи!
  • красиво начало, преливаща кулминация, точен изказ ... Браво!
  • Естрея ще ни разплачеш и двете с този поздрав. Ние си знаем защо.
    Благодаря ти от сърце :*:*
  • Слушали ли сте тази песен, но не оригинала на Пинки, а кавъра на Daughtry? Много е готина, поздравявам ви, но с нея
  • нещо различно... продължавам нататък...
  • Ъъъ... като се освестя може и да се върна да коментирам сега продължавам напред
  • Благодаря Кали, Stanlay!
    Тази творба е писана в много лично драматичен момент и за двете ни и носи особен заряд. Музиката в отделните части, различни кодови думи, на които само ние си знаем смисъла. Запечатахме мига, емоцията желана и съпреживяна завинаги, която няма да ни позволи да забравим.
  • Е, направо претръпнах! Хареса ми!
  • Я, пак Виктор
  • !!!
  • Виктор, благодаря от името на Ели!
  • Прекрасно се справяш със задачата! Поздрав!
Propuestas
: ??:??