Глава 13
- Рон, спри! - казах му. - Трябва да спрем и да си починем. Шофирате вече от шест часа, а и силите ми започват да надделяват. Ще продължим на сутринта.
Бяхме тръгнали да търсим Мия, или да бягаме от вещерите. Не съм сигурна, но бяхме тръгнали някъде. Особено сега, когато Пийт не беше добре, би било чудесно да намерим Мия. Може би тя ще знае как да му помогне. Тя също е ангел. Бях притеснена. Бях загрижена за Пийт, за приятелите ми и за Джош. Никога не съм планирала да се влюбя в ангел и да въвлека любимите си хора в опасно приключение, за да спасим най-добрата му приятелката.
Когато бяхме малки, често ни питаха какви искаме да станем в бъдеще. На мен винаги ми беше трудно да отговоря. Смятах, че съдбата сама ще определи нещо за мен, но изобщо не подозирах, че ще е нещо свръхестествено.
Когато спряхме колата и слязохме за почивка Рон ми подаде някакви листи.
- Какво е това?
- Целите 100 страници на ценният ти дневник. – усмихна се.
- Рон! От колко време е това в теб? Защо не ми ...