7 min reading
Родена съм на село. Е не съвсем, родих се в окръжния град, но още на петия ден ме пренесоха на село поради липса на жителство. Да, и това съществувало в онази далечна година. Родителите ми бяха странен съюз за онова време - от една страна баща, син на кулак, а от друга майка, която произхожда от семейство на видни партийци.
Първите ми спомени са от една не голяма къща, малко дворче, голяма зеленчукова градина и един заден двор, пълен с домашни животни. Най-често около мен бяха баба и дядо. Мама и татко пътуваха всяка сутрин до окръжния град, отиваха на работа. Живеехме в селото на татко, при кулаците, както продължаваха да ги наричат. Имам запечатен спомен, как мама обвинява татко, че не ни дават жителство, а дядо ме гушка и вика „А как можеше само да си живеем, ако не бяха тези…“. Фразата оставаше винаги недовършена. Тогава не разбирах съвсем за какво си говорят, но знаех, че родата на татко е виновна. Доста по-късно разбрах защо са виновни, но вече това нямаше значение.
КУЛАЦИТЕ
Баба ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up