Родена съм на село. Е не съвсем, родих се в окръжния град, но още на петия ден ме пренесоха на село поради липса на жителство. Да, и това съществувало в онази далечна година. Родителите ми бяха странен съюз за онова време - от една страна баща, син на кулак, а от друга майка, която произхожда от семейство на видни партийци.
Първите ми спомени са от една не голяма къща, малко дворче, голяма зеленчукова градина и един заден двор, пълен с домашни животни. Най-често около мен бяха баба и дядо. Мама и татко пътуваха всяка сутрин до окръжния град, отиваха на работа. Живеехме в селото на татко, при кулаците, както продължаваха да ги наричат. Имам запечатен спомен, как мама обвинява татко, че не ни дават жителство, а дядо ме гушка и вика „А как можеше само да си живеем, ако не бяха тези…“. Фразата оставаше винаги недовършена. Тогава не разбирах съвсем за какво си говорят, но знаех, че родата на татко е виновна. Доста по-късно разбрах защо са виновни, но вече това нямаше значение.
КУЛАЦИТЕ
Баба ...