„Какво е сексът? Заедно със спонтанните ремонти на апартамента, влиза под катергорията ‘Обезпокояване на съседите’. Какво е нужно за успешно изпълнение на възложената задача? Двама или повече човека, като не е задължително да са от различни полове, но е наложително да са поне частично голи и в специално състояние на духа... и тялото... Тези продукти се нуждаят от щипка разклатено легло или друга мебел, която се блъска яростно в стената – за по-драматичен ефект. Най-добро впечатление се оставя нощем, след като ремонтите утихнат. Важно! Да се избягва експлоатацията на мигрена! Любопитни явления се наблюдават при липсата на партньор. Възможно е индивидът да се заключи на тъмно в банята с лубрикант и салфетки и да заридае на висок глас. В тези случаи у съседите се оставя впечатление за призрак-онанист, скрит в тръбите.”

... В тези книги вече наистина пише какво ли не! Търся отговори, а те задават още повече въпроси... Вижте, имам нужда от помощ: влюбен съм. Любовта може би е най-могъщото чувство от всички! Чувство, което те кара да изгаряш отвътре, да вършиш глупости, а в литературата дори и престъпления... Е, не в тази литература, която четох досега – в нея всичко се върти около половите атрибути и съседите... Любовта започва, когато нещо в теб избере човек без съдействието на мозъка ти, дори без да се свърже с него. Губиш контрола над тялото и душата си – те принадлежат на някой друг. Мислите ти са погълнати от нея... Очите ти я търсят там, където знаеш, че я няма... Тя е сънят и денем, и нощем. Аз сънувам!

Истината е, че тя се възползва от мен... Бях млад, влюбен и уязвим, и тя го знаеше! ... Случи се миналия месец, а сега съм на 25. Тя ми пусна порнографски филм, за да разбера какво трябва да правя – беше ми трудно да си представя концепцията с влака и тунела... По принцип гледам много документални филми за животни, но това зрелище, на което станах свидетел, а по-късно и участник, напълно промени възгледите ми за света и за живота! Вече, когато се сетя за нея, сякаш нещо в мен се надига и започвам да се вълнувам до степен отвъд здравословното. Когато ме погледне, ми се подкосяват краката и се спъвам. Когато чуя гласа ù, си забравям мисълта, не мога да се съсредоточа и говоря несвързано. Следя я постоянно, защото иначе ми липсва прекалено.

Главата ми кипи от въпроси! Колко време е прието да я зяпам, преди да избяга и докъде мога да я последвам, преди да си издаде ограничителна заповед? Кога е безопасно да изляза от гардероба в спалнята ù? Сериозно – не ми достига въздух! Кога е приемливо да ù разкрия плана за живота ни заедно? Кога мога да ù кажа, че очаквам дете от нея и как настоявам да се казва то? Кога мога да ù кажа къде ще живеем и къде ще ходим на почивка? Вече се представих на родителите ù, но кога мога да им кажа, че възнамерявам да се оженя за дъщеря им? Трябва ли първо да спомена на нея? Каква е гаранцията, че ще го приеме положително? В противен случай мога ли да я вържа за радиатора, докато каже „Да!”? А трябва ли да кажа на родителите ù за това? Ами на моите?

Объркан съм. Не знам как да постъпя и... Мисля, че чета грешната книга...