В село, на мегданя, джангър. Петима-шестима млади левенти, на възраст между 40 и 55г събрали масите пред кръчмата, изкарали колоната, Славка Калчева извива глас, а Кольо Минчовия и приглася, качен на два стола, с треперещ мустак омазан в руска салата. Мушама на дупки, суджук върху вестник и наздравици с жълта течност, в шише от Кока-Кола, с капачка от Фанта. Идилия! Отпред на цялата картинка бай Ставри води нещо като ,,Бяла роза“ в свободен стил, прегърнал голия до кръста Пацо-Мастиката, който гордо вее първото попаднало му знаме нищо, че то пък случайно се оказало на ТКЗС-то. ТКЗС може и отдавна да няма, ама в село всичко си е като от онова време. Даже кръчмата не е мръднала. Малките квадратни масички с покривки в неизвестен на природата цвят, изгорени от фасове (защото в село закона за пушенето не важи и никой не може да каже на Гено-кръчмаря, ,,к‘во може и к‘во не може“), изгравираната с множество послания и имена дървена ламперия и перденцата, които някога са били бели, ама най-вер ...