3.
И, въпреки скептицизма си, Кръстев спря, за да изчакат кмета. Спряха и другарите му. Не бяха чак приятели, но вече двадесет години живееха комшийски в селото, помагаха си, разбираха се, най-важното – научиха се на взаимотърпимост. Щото какво е животът в едно малко селище? Скука…
Да, има работа, има някои задължения, но за пенсионера времето се удължава. Понякога денят става безкраен. И човек търси занимавка, разнообразие. Какво по-голямо разнообразие от спор, кавга, конфликт? Хем емоции, хем гимнастика за езика, хем тонус. Иначе…
Е, в селото кавги имаше немалко. И цели войни се водеха – като тая между Мешо и Корчо. Мешо си беше такъв – експанзивен, горящ във всичко, бързо избухващ. При това много мразещ да не е прав. Което често се случваше, че и той бързо разбираше грешката си. Което го вбесяваше още повече, та търсеше кому да изкара негодуванието от себе си…
А Корчо си беше човек-мишена. Има такива – винаги под ръка, тихи, не обичащи конфликтите и затова нехаресвани от конфликтнит ...