6 min reading
Първа глава
1.
- Толкова сме – каза мъжът, закопчавайки якето си…
Наистина, студено си беше в голямата зала. Край стените бяха разположени стари чугунени радиатори, но по тръбите много отдавна не минаваше пара. Сега кметът беше домъкнал няколко електрически нагревателя – духалки, радиатори, печки и с ужас си представяше колко пара ще трябва да се плати за илюзията. Е, Велко му каза, че поема всички разходи, но все пак… Времето не беше ни за фланели, ни за пуловери. Влизайки в салона, хората инстинктивно разкопчаваха връхните дрехи, а секунди по-късно сепнати ги закопчаваха пак. И нахлупваха шапките, свалени пред вратата. Извечните правила за поведение, все още съхранявани някак си тук, отпадаха, притиснати от студа…
Салонът беше голям – нейде за 400 – 500 човека. Салон в голямо читалище, останало от времето, когато тук са живели няколко хиляди души…
Сега в залата имаше към стотина – повече от половината жени. А честно – баби. Е, няколко все още бяха млади – нейде около петдесетака, но ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Една възможна история от утрешния ден... Възможна...