Шеста глава
1.
Читалището беше издигнато преди близо четиридесет години. От държавата дадоха някой лев, пратиха строители, материали, техника, но и самите селяни доброволно се включиха в строежа. Тогава бяха много, пък като се появиха и дошлите за лятото…
Кръстев по него време преподаваше далеч от тук, но всяко лято, а често и за Нова година, идваше при баба си и дядо си. С все семейството – тъкмо беше младоженец. Даже големият му син мъкнеше боя при строежа – вече беше седемгодишен, а работата се проточи. Но малкият с възторг помагаше, вреше се между възрастните, гордо се връщаше с оклепани дрешки…
Седем години – седем години. Обаче, стана читалище за чудо и приказ. Два етажа, голяма зала, библиотека, няколко залички за кръжоци – имаше тогава деца, а и възрастните след работа се отбиваха, вземаха книги, спираха се в читалнята. Да не говорим за пенсионерите и тяхната страст към новините и писаното слово, заради които бащата на Дойно беше сключил договорка с библиотекарката кака Ваца – ...