3.
Оръжието пренесоха по домовете си в чанти или увито в дебели горни дрехи. Съселяни, близки – но по-добре малко хора да виждат какво става. Вярно, май нямаше човек, комуто да не се доверят, обаче се познаваха добре и знаеха дори кои са приказливците, готови за едната минута внимание да провалят всичко…
Първата вечер при старото ловно отидоха Мешо, Милко и Янко Левака. Той беше към трийсетте, завършил със зор автотранспортния в града, а сега работещ при Дойно като шофьор и помощник. Не беше женен – едно, че моми в селото не останаха, второ – и с жените си беше левак. Но пък беше бързак. Точно човек за свръзка…
Мешо беше взел снайпера, Милко с калашник, Левака беше невъоръжен – неговата задача беше да предупреди селото…
За щастие, нощта мина спокойно, патрулните в селото също не забелязаха нещо. А на сутринта Минчев видя, че стъклото на външната врата на читалището е счупено и някой е проникнал в канцеларията му. До вратата върху мокета беше отпечатан ясен белег от непозната обувка – в ...