Глава 3
Съвета на старейшините се подвизаваше в голяма, дълга сграда в центъра на селото. За разлика от друг път тя беше необичайно празна. Имаше едва двайсетина души, а по принцип цялото село е повече от хиляда души. Всички чакаха седнали на дървените пейки да излязат старейшините. На първия ред седяха Койчо и Янко. Но от съвета никой не се появяваше. Хората ставаха нетърпеливи. От както се бяха събрали в залата бе изминало почти час, а никой от членовете не беше дошъл. Винаги, когато се събираха членовете на съвета бяха първи и чакаха всички да се съберат. Но този ден, не. Нямаше никой от тях. На Янко му писна да чака и стана отиде до масата на старейшините, и се подпря на нея.
- Хора… - поде той леко ядосано. – явно, е че нашия съвет на старейшините е загинал на пазарната поляна. За това ще трябва ние да решим какво да сторим.
- От къде си сигурен? – попита дядо Стефчо от долната махала.
- Няма друго обяснение за това, че ги чакаме повече от час. – подкрепи брат си Койчо, без да ста ...