Ангелинка беше момиче от село. Тъмнокафяви коси ограждаха бялото й лице, а черните й смолисти очи светеха като две малки мъниста. Гинка, както я наричаха, беше най-личната мома на селото.

Същински пример за подражание! Завърши селската прогимназия с отличен успех и отиде да учи висше образование в София за радост и гордост на родители и съселяни. Цяло село живееше с успехите на най-красивото и умно момиче в селото.

Семейството на Гинчето бяха също лични хора. Старата й вече баба Мичка, макар и необразована, беше мъдра жена. Беше се омъжила едва на 18 години за дядо й, а на 19 забременяла с майка й и цялата грижа за семейството и къщата паднала върху нея. Нямало за кога и за кого да се учи тепърва. Затова и сега гледаше всичко да има за Гинка, от нищо да не я лишават.

Въртеше къща за чудо и приказ! Всички в селото благоговееха пред подредеността и чистота, която царяха в бабината й къща. Всеки ден в дома им прииждаха гости, всеки ден на софрата къкреха вкусни гозби и смях и веселие пълнеха дома им.

Дядо й беше един от най-първите и образовани хора в селото. Дълги години бил общински директор и заслужено си спечелил уважението на съселяните си. Където минаваше в селото, хората сваляха шапки и думаха:

-          Брей, каква осанка, каква походка! Остаря вече бай Васил, ма е мъж и половина, цяла канара!

Най много обичаше дядо Васил привечер за застане на верандата на селската си къща и наблюдава с часове дърветата и лозниците си в двора. Обичаше да си говори с дърветата и да се вслушва в тихия шепот на росата.

Инак дядо Васил беше чудак. Като си наумеше нещо, никой от домашните му не можеше да го разубеди. Преди години подлуди старата си бабичка, понеже беше изкоренил всички сливови дръвчета и беше кръстосал цветовете им със семена от черно грозде и кайсия. Да станела по-силна ракията, с по-дълбок аромат, обясни той на сутринта на сащисаната баба в задния двор. Опитът се оказа неуспешен и дядо Васил се принуди да засади всички сливови дръвчета наново следващата година под зоркия поглед на баба Мичка.

Въпреки несгодите на селския живот, дядо Васил и баба Мичка се разбираха що-годе добре. Само една мъка имаха в живота си – дъщеря им. Преди години леля Марга била най-красивата мома в селото. Искали я от много страни, но тя никого не харесвала. Един ден в селото пристигнал един софиянец да търси майстор за София. Майстор не намерил, но затова пък открил леля Марга. Грабнал я, понесъл я в белия си москвич и 1 година никой нищо не чул за нея. Докато един ден леля Марга не почукала на прага на бащината си къща с едно дете на ръце. Повече леля Марга не се омъжила, нито погледнала друг мъж  на село. Замонашила се в бащината си къща и останала стара мома. Оттам насетне всичката любов и старание, които можели да бъдат заченати в едно женско сърце, били насочени към малката Ангелинка.

И ето, минало се не минало време, Гинка пораснала и станала мома за чудо и приказ.

Вече 4 години, Гинка живеела в София. Животът в големия град бил различен. Хората не били така мили и топли като с село, но някак сегашният й живот по й се нравел от селския.

Учила се прилежно и скоро й предстояло да завърши, ала мъка тегнела над младежкото й сърце. Баба й и майка я натискали да се омъжи. Вече била на 23 години, време й било вече, щастието чукало на портата й, а тя не му отваряла, кога щяла да доведе бъдещия зет в селото.

-          Хората говорят, Гинче, чудят се… Кога ще се ожениш, мама, да ни зарадваш с едно внуче? Аз, бабе, на твоите години, вече въртях къща, гледах дете и съпруг. Да не вземеш да останеш стара мома като Юла на Костови. Сакън!

Кръстеха се баба й и майка й, сякаш ужилени от остротата на самата мисъл.

И Гинка се страхуваше, че ще остане стара мома. Беше имала връзки с някои момчета, но засега не се беше появил избранника.

А всички в село чакаха Гина да се омъжи и да доведе зетя.

Ала Гина не водеше зет. Искаше й се да си поживее още малко преди да се омъжи.

- Гледай, бабе, да се залюбиш с някой момче от София – да има къде да живееш в София, ама гледай да е от сой, да го доведеш тука на село, да запушим устата на оная Славовица, комшийката, продължаваха да каканижат майка и щерка.

И един ден, незнайно как и откъде, Гинчето срещна един мъж, в когото се влюби безпаметно. Не беше от сой, но беше софиянец... Учен, с висше образование, добри пари изкарваше. Хубав беше и много се обичаха с Гинчето. Ала беше по-голям от нея с 14 години.

- Ма, Гино,  ма, де го намери тоя? На 37 години, викаш. Не му е чиста работата, да знаеш. Сигур е женен и с деца? - питаха една през друга майка й и баба й.

- Не е, бе, бабо, не се е оженил досега, понеже не е срещнал подходящата жена… Той ми го каза. И няма деца. - отвръщаше им свенливо Гинка.

- Е, как тъй на 37 години не се е женил? Гино, ма, да не му има нещо? И ти ли ще си подходящата за него? Иска да откъсне хубавото цвете, мискина му с мискин!

- Нищо му няма бе, бабо. Ние даже се обичаме! - ядосваше се Гина.

Баба й зацъкаше с език и клатеше глава. Майка й шиеше  гоблен след гоблен със свити до кръв устни. Дядо Васил упорито съзерцаваше градината и мислеше как да направи ракия от кестени, с която да се прочуе в областта.

Едни ден майка й я извика в село и й рече с глас, долитащ някъде от небитието:

-          Да те пратим при леля Тина да ти врачува. Какво ще кажеш, ма майко? Виж на Денка колко работи й позна. Позна й и за черешата в двора, че са я полазили овощни въшки. Позна й за черната магия, дето й е направила Вера – нали намери под саксията си кучешки косъм с нейната кръв... Може да каже и на наша Гина що за стока е тоя.

Тоя! Гина изтръпна при думите на майка си. А сега и врачка. Цялата й душа се събра в крайчеца на двете й като мъниста очи и заплашваше да се разлее.

-          Дядо, ти какво ще кажеш? Нали си мъж, кажи деденце, примоли му се Гина.

Дядо Васил вече почти беше изобретил най-добрата ракия на света от борови иглички, когато чу сладкото гласче на любимата си внучка.

-          Дядовото, не знам. Не е на добре тая работа, ма може и да е свястно момчето. Мичо, не й пълни главата с глупости, ма! Какви са тия врачки?

-          Василе, ти да си траеш, че още не си засадил всички дървета, дето ги изкорени миналата година с тия твоите простотии! - изсъска баба Мичка.

Дядо Васил се сви на стола на верандата и се загледа в една пчела, която пиеше сок от венчелистчето на един зюмбюл.

-          Още утре сутринта ще идем при леля ти Тина да ти врачува. Да го видим тоя какъв и що е. Да не стане като с майка ти, да се върнеш след една година с дете на ръце!

Две кристални поточета се стекоха по бузите на Гина. Душата й проплака тихо. Не искаше да ходи при никакви врачки. Искаше й да се върне в София и повече никога да не й стъпи крака в бабината й къща. Какво като беше на 37 години? Тя си го харесваше! Ах, какви очи имаше той, какъв мек поглед, каква нежна усмивка! Как настръхваше като я целува по устните. Пък и да му имаше нещо? Какво? Не беше тръгнала да се жени за него! Защо, по дяволите, трябваше да се ожени на 23 години? Защо животът й в София я беше толкова променил, че сега не можеше да разбере баба си и майка си? От малка знаеше, че като прехвърлиш двайсетте и трябва да се ожениш – за да не останеш стара мома. Не е хубаво едно момиче да бъде с много мъже, така казваха старите баби едно време. Иначе става парясница. Примери в село имаше много.

-          Ех, колко е тежко да си млад! - въздъхна Гинка скришом.

Но отърване нямаше! На другия ден баба, майка и щерка се понесоха дружно още в ранни зори при видната селска врачка – леля Тина.

Леля Тина беше жена на 45 години, голяма и мощна, колкото бившия Съветски съюз. Мъжът й беше пияница и една нощ се напи безпаметно и умря без предупреждение в задния им двор. Цяла година го кълна леля Тина, че я е оставил сама с две невръстни деца в скута. Горе-долу оттогава леля Тина придоби и извънредната си дарба да врачува. Една нощ сънувала мъртвия си съпруг, облечен като цар, възкачил се на един камък в селото, който й рекъл:

-          Тино, оттук насетне, ще можеш да гледаш в бъдещето и да предсказваш на хората живота им! Това ще бъде твоята мисия.

Тъй рекъл мъртвият й съпруг от своя трон и й хвърлил в скута един дървен жезъл. На сутринта като се събудила Тина, до нея имало жезъл. Чудо невиждано! Така разправяха в селото.

Оттогава Тина почна да предсказва бъдещето. Разваляше черни магии, правеше бели магии. Събираше, разделяше, колеше и бесеше, раздаваше правосъдие.

Такава беше леля Тина.

Ангелина я беше страх открай време от тази жена. След като беше живяла в големия град, вече не вярваше в магии, селските представи на баба й и майка й се струваха смешни и жалки. Какво ти врачуване, какви ти предсказания!

-          Айде, добре сте ми дошли, викна леля Тина от прага на къщата си.

-          Айде, Тино, добре си заварила. На ти тука от ракията на бай ти Васил и една кофа с череши и сливи.

Очите на леля Тина блеснаха скъпернически. Ех, как искаше Тина да я пуснат в градината на бай Васил да си набере тя от всички дървета плодове! Но баба Мичка беше много ревнива и не допускаше никого в градината си, камо ли в близост до бай Васил. Ех, от млада му беше хвърлила око Тина, ама нейсе – нямаше късмет да го хване едно време. Сигурно са дошли заради оня 37 годишния, кандидат-зетя, дето цело село говори, помисли си на ум Тина.

-          Тино, дошли сме да гледаш на нашта Гина, да видиш какво я чака, кога ще се ожени, тържествено обяви баба Мичка.

Тина се усмихна и един златен зъб блесна застрашително на утринното слънце.

-          Па, добре сте ми дошли. Ще й гледаме, бе, как няма. Мале, ма колко пораснала Гинка, бе, от тонинка я помня и как се разхубавила и наляла, същинска хубавица, занарежда леля Тина и ощипа болезнено по бузата Гинка.

Гинка съвсем се сви като усети студените й пръсти върху бузата си.

-          Айде, Гине, влизай в онази стаичка, посочи  й с пръст леля Тина.

-          А вие, останете тука, рече тя на баба Мичка и на леля Марга.

-          Ма, как така, искам да вляза с Гинчето, опита се да възроптае Марга, но баба Мичка я спря с едни жест на ръката.

-          Тина си знае работата, Марго.

Гинка влезе примряла от страх в малката стая за врачуване на леля Тина. В стаята беше тъмно като в рог и единствената светлина долиташе от една маса в центъра на стаята, на която мъждукаше едва-едва малка свещ. Леля Тина влезе след нея и с отработен жест започна да върти главата си първо в посока на часовниковата стрелка, после в обратната посока. След това измъкна от една ракла нещо като дървена пръчка  и я сложи на масата.

-          Готова съм. Освободих тялото си от отрицателни влияния на природата, обясни Тина.

Гина премигна няколко пъти, докато наблюдаваше процедурата.

-          Гине, хвани, леля, сега дървеният жезъл, за да мога да видя в бъдещето ти. Ти ще хванеш от единия край, аз – от другия.

Гина искаше да избяга. Но отвън я чакаха майка й и баба й. Беше в безизходица. Затова хвана пръта от едната му страна. Тина хвана другия край и започна да мърмори нещо под носа си.

-          Такаа, добре се учиш, Гинке, ще завършиш с отличен успех, така го виждам. Мъжете те харесват, ма бягат от тебе, щото много ги бодеш. Майка ти много ти влияе, Гине, много я слушаш, за това мъжете бягат. Мигар, ще иска някой булка, дето майката и бабата да се бъркат в живота? Виждам един мъж да се навърта около тебе. На 37 години е, чини ми се.

Гина зяпна от учудване. Откъде знаеше Тина на колко години е нейният Явор?

-          Такаа, на 37 е. От мене да знаеш, Гине, щом на 37 години не се е оженил, значи има нещо гнило. Я живее с майка си, я си има жена и деца, ма не ти казва. Или, може да има и нещо друго, по-лошо, снижи глас леля Тина. Може, Гине, да му има нещо там долу, нали ма разбираш.

Гинка не разбираше. Очите й се бяха разширили от ужас. Как така ще му има нещо долу? Много добре си беше долу. Надарен мъж беше, а и опитен.

Леля Тина помълча малко, сякаш за да види и усети силата на думите си върху Ангелина. Гина беше уплашена до смърт. Леля Тина се подсмихна наум и си рече – Ей сега ми паднахте!

-          Искам да кажа, че ако не живее с майка си и няма деца, сигурно е обратен, Гине, педераст с две думи, окончателно заби ножа в наивната душичка на Ангелинка селската врачка леля Тина.

Гинка не можеше повече да сдържа сълзите си и хукна навън. Майка и баба й я чакаха, но тя не ги удостои с отговор на въпроса им какво й е предсказала леля Тина.

Тичаше ли, тичаше Гинка, докато не стигна до една хълм извън селото. Седна там на твърдата земя и изплака цялата земна мъка, която можеше до побере детското й сърце. Не искаше да чува повече нито за леля си Тина, нито за майка си, нито за баба си. Не искаше да й пълнят главата с глупости. Ами ако наистина беше обратен, запита се тя? Е, как ще е обратен, нали бяха спали вече заедно и Гинка знаеше, че не е педераст. Ама те, педерастите, може да спят и с жени, помисли си Гинка. Тя не познаваше никой, който да е обратен, да го попита. При тая мисъл сълзите станаха още по-многобройни. Гинка имаше чувството, че целият свят беше срещу нея, нямаше никакво опора, нямаше при кого да отиде. Ами дядо й... дядо Васил щеше да знае, нали е мъж, рече си Ангелинка и се затича към къщи.

Дядо й стоеше все така на верандата, втренчен в своите овошки.

- Какво има, бе, Гине? Защо плачеш? Какво каза оная клюкарка? - попита разтревожен дядо Васил, като видя Гинето да тича разплакана към къщи.

- Дядо, дядо, Тина каза, че не бил мъж и че живеел с майка си... Дядоооо, аз го обичам, изплака почти със сетни сили Ангелина.

Дядото поглади главата на внучката си.

- Тия жени ще ме уморят! Какви са тия глупости, сега... Не ги слушай, Гине, ти нали си го харесваш?

- Харесвам го, дядо, много го харесвам, нали ти казвам, обичам го! Дали наистина е педал? - попита с мъка в гласа Гинка.

- Как ще е гей, бе дядовото? Нема да ги слушаш майка ти и баба ти, те тия жени ще ни побъркат и мене и тебе. Нали видя какъв скандал ми вдигна баба ти за ония дървета... Пък и да е педал, бе Гине, ти нали си го харесваш? Какво значение има? Пък и кой може да каже кой е гей и кой не е в наши дни. Сега не е като едно време, сега всичко се обърка. Ей, на, дори ракия от кестени ми казаха, че  са направили в едно село...

Въздъхна дядо Васил и погали бащински Гинето по главата.

- Гине, тръгвай си, дядо, махай се оттука и не се връщай повече в това село. За майка ти е късно, Гине, но за тебе още има надежда. Гей не гей, сама ще си решиш. Чу ли, Гине, махни се!

Гинка постоя още няколко минути така, на скута на дядо си. После стана и почти като в унес си събра багажа. На тръгване махна на дядо си. Той гледаше все така любимите си лозници. Не й отвърна. Сигурно беше заспал, помисли си Гинка. Отиде на автогарата и се качи на първия автобус за София и се закле никога повече да не й стъпи крака там. По никакъв повод. Щеше да се върне при своя любим мъж и повече нямаше да слуша никого. Щеше да слуша само собственото си сърце. Така си рече, Гинка, така и направи.

В това време в другия край на селото се разигра пълна драма. Леля Тина излезе от приемната си и съобщи на баба Мичка и леля Марга, че е видяла в кристалната си топка, че бъдещият зет не бил истински мъж. С една дума – бил педераст.

- Чумичката да го изръга, мискина му неден, мръсник, иска да си намери младо и хубаво момиче да му народи челяд и да го зареже, дявола да го тръшне дано! - започнаха да кълнат една през друга леля Марга и баба Мичка.

- Малее, Тино, какво ще правим сега? Направил й е магия оня проклетник на наша Гина, кажи, Тино, как да развалим магията!

Тина помисли малко, па рече.

-          То развалянето на магия става трудно и струва пари, ма айде като на комшии, ще ви взема по-малко. Ще отрежеш кичур от косата на Гинка, докато спи и ще го смесиш с кръв от яребица точно в деня на пълнолуние. След това ще го заровиш пред дома му и ще кажеш три пъти: Дявол мръсен, махни се! След това ще се завъртиш още три пъти и ще си тръгнеш преди изгрев слънце. След няколко дни кажи на Гина да го издебне, когато е на кеф и да му пусне филма “Планината Броукбек", нали се сещаш, оня за гейовете, дето спечели Оскар. Е, как не си чувала, ма Марго, а уж си по-окумиш! Кажи на Гина да му го следи, докато гледа филма, да си шета уж нещо, ма да го следи зорко изпод вежди. Ако зетят почне да ги съжалява ония нехранимайковци и да се тюхка заради тях, значи магията още не е развалена. Тогава пак ще дойдете! - рече и отсече леля Тина.

Баба Мичка плачеше безутешна. Единствената й внучка, най-красивото цвете на земята, най-умното дете, беше похитено от онзи мръсник, дето се оказа, че не е истински мъж. Боже, откъде тая чума надвисна над семейството й! Боже, защо на тях, не стигаше ли, че Маргито беше цял живот нещастна, ами сега и Гинето. Какви грехове още имаха да изплащат...

Леля Марга още кълнеше, та чак пяна й беше излязла на устата.

-          Чумичката да го изръга, мискин с мискин!

До вечерта цяло село знаеше, че най-личната мома на селото е била обезчестена и че зетя на най-личните хора всъщност не бил никакъв мъж. По седенки и по махали всички разправяха, че Гинка щяла да се жени за педал. Едни се възмущаваха, други злорадстваха, трети просто цъкаха с език и отминаваха.

А там, на старата веранда на Гинкината къща, дядо Васил беше приседнал кротко на любимия си стол и гледаше любимите си лозници и сливови дръвчета и сякаш все още поглаждаше по главата любимата си внучка.

Само че погледът му беше празен. Дядо Васил беше умрял тихо в съня си подир обед.