Ангелинка беше момиче от село. Тъмнокафяви коси ограждаха бялото й лице, а черните й смолисти очи светеха като две малки мъниста. Гинка, както я наричаха, беше най-личната мома на селото.
Същински пример за подражание! Завърши селската прогимназия с отличен успех и отиде да учи висше образование в София за радост и гордост на родители и съселяни. Цяло село живееше с успехите на най-красивото и умно момиче в селото.
Семейството на Гинчето бяха също лични хора. Старата й вече баба Мичка, макар и необразована, беше мъдра жена. Беше се омъжила едва на 18 години за дядо й, а на 19 забременяла с майка й и цялата грижа за семейството и къщата паднала върху нея. Нямало за кога и за кого да се учи тепърва. Затова и сега гледаше всичко да има за Гинка, от нищо да не я лишават.
Въртеше къща за чудо и приказ! Всички в селото благоговееха пред подредеността и чистота, която царяха в бабината й къща. Всеки ден в дома им прииждаха гости, всеки ден на софрата къкреха вкусни гозби и смях и веселие пълн ...