- Искаш ли да отидем на кафе? – чу гласа на жена си.
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, че не обича да я чака, изнервяше се. Като предвидлива съпруга имаше план за действие и беше почти готова. Обу избелелите си дънки, а отгоре обикновена, но любима тениска. Нямаше време за грим.
Скоро като под строй те се отправиха към кварталното заведение. Вътре климатика работеше и беше приятно прохладно въпреки жегата навън.
Седнаха мълчаливи на последната маса в дъното на помещението срещу прозорците. Така имаха видимост към малката макар и пуста уличка.
Погледна го. Високо чело, остър нос, плътни устни, сега леко присвити.
Кафявите му очи бяха празни. Той дори не погледна менюто. Тя знаеше. Щеше да си поръча кафе, чисто, горчиво и без захар. Пиеше го припряно с резки движения. Такъв беше ...