Семейна скука
- Искаш ли да отидем на кафе? – чу гласа на жена си.
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, че не обича да я чака, изнервяше се. Като предвидлива съпруга имаше план за действие и беше почти готова. Обу избелелите си дънки, а отгоре обикновена, но любима тениска. Нямаше време за грим.
Скоро като под строй те се отправиха към кварталното заведение. Вътре климатика работеше и беше приятно прохладно въпреки жегата навън.
Седнаха мълчаливи на последната маса в дъното на помещението срещу прозорците. Така имаха видимост към малката макар и пуста уличка.
Погледна го. Високо чело, остър нос, плътни устни, сега леко присвити.
Кафявите му очи бяха празни. Той дори не погледна менюто. Тя знаеше. Щеше да си поръча кафе, чисто, горчиво и без захар. Пиеше го припряно с резки движения. Такъв беше и в живота. Рядко показваше емоциите си, изглеждаше безразличен или нервен.
А тя? Щеше да си поръча дълго кафе със захар и сметана. Обичаше сладкото, а сметаната беше от малкото глезотийки, които си позволяваше в скучния живот.
Мълчаха. Сервитьорката също мълчаливо им сервира.
Заведението постепенно се напълни. Улицата беше все така пуста и прашна. Хората разговаряха, смееха се, а две хлапета започнаха да се гонят между масите. Скоро бяха усмирени със сладък подкуп – сиропирани баклавички. Тя ги наблюдаваше леко завистливо. Някой ден щеше да си поръча от вкусното изкушение, но не днес. Мълчаха.
Съпругът й допи припряно последната глътка кафе. После втренчи невиждащ поглед през прозореца. Пръстите му нервно барабаняха по масата. Познаваше този жест. Скоро трябваше да стават. Тя побърза с питието. Видяла празните им чаши сервитьорката изникна като от нищото. Бързо ги обслужи.
Мъжът й я погледна в очите и стана рязко. Тя го последва мълчешком. Когато излизаха подминаха масата с хлапетата. Едното й се изплези неприлично. Тя се усмихна и му показа също езика си. За миг беше малка и палава. След това се изчерви. Слава богу съпругът й нищо не забеляза. Побърза да го догони. Той вече пресичаше нервно улицата.
По-късно му сложи мълчаливо вечерята. Той дочете вестника си. Изгледаха новините, а после някакъв гангстерски филм.
Преди да заспят й пожела: „Лека нощ”. Винаги беше вежлив.
По интонацията му тя разбра, че е доволен от нея и от изминалият ден.
Да, наистина в кафенето беше хубаво...
© Катя Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Не рутината убива брака, а опитите да избягаш от нея! Това е според мен. Защото рутината дава спокойствие и сигурност, неща, на които се крепят връзките и семействата.
Съгласна съм с Порчев! -
Някога един приятел ми каза - Хубаво е да има с кой да си мълчите заедно. Та ти добре си предала точно това мълчание заедно.
-
Здравей, Дочка! Голяма скука е.
Благодаря ти. -
Реално до болка. Семейна рутина... Успех!
-
Благодаря ти, Ели! Такова мълчание не пожелавам на никой. Поздрави!
-
Хубав разказ, много ми хареса! Много истински звучи...за съжаление! Понякога мълчанието не е злато!
-
Блу, такова мълчание не е за всеки. Поздрави!
Безжичен, ще имам в предвид уточнението ти. Приятна вечер! -
Troia, не знам дали е комплимент - просто винаги казвам, каквото мисля. Сега много го харесах, ако не ми хареса нещо, ще кажа също.
-
Такова мълчание е с ефекта на бавнодействаща отрова.
-
Благодаря ви Лиа, Безжичен, Пепи, Краси и Аластор! Разказчето го написах по мои наблюдения на такива мълчаливи семейства, които си седят с часове по заведенията. Накрая от скука започват да подслушват другите насядали около тях. И аз като Краси - поне един виц да си разкажат за "лека нощ". Лиа, благодаря ти за милите думи.
Безжичен, при такъв голям комплимент изобщо не ме притеснява дали си ми дал глас. И аз не съм фен на конкурсите, но са предизвикателство за въображението ми. Забавлявам се.
Пепи, според мен рутината убива брака, но всеки знае себе си. Може за някои това да е нормално.
Аластор, наистина ме развесели. Ами как какво прави "Тя", когато той заспи?! Ами тихо става, тайно включва лаптопа и публикува разказ за семейната скука, за да участва в конкурса в сайта Откровения. А по лицето й грее онази палава усмивка от кафенето. -
Страхотен разказ. Много въздействащ. Напоследък написа няколко изключителни разкази за моя радост в скучните студени дни.
А сега и малко да те развеселя... " И къде остана вярата в "Утрешния Ден"? …
Какво прави тя след като Той заспи???... -
Е, аз не бих го издържала, Кате! Тестът за мълчанието имам предвид, най-малко една скоропоговорка за лека нощ! Глас и Успех!
-
Това е по-скоро рутината и хармонията, формулата за оцеляването на дългите връзки и нормалните семейства.
..." По интонацията му тя разбра, че е доволен от нея и от изминалият ден." - за мен тука е ключът на мълчанието, мълчанието в този разказ е чудесно! -
Изключително съм раздвоен - винаги съм харесвал само дългите разкази, в които има разказана история - Цвайг, Мопасан, а този (без да правя никакъв паралел, което би било глупаво) ми хареса. Странно. Но понеже съм убеден противник на конкурсите (един път и аз се изкуших, но беше грешка), няма как да гласувам.
-
..." По интонацията му тя разбра, че е доволен от нея и от изминалият ден.
Да, наистина в кафенето беше хубаво..."
Винаги се учудвам как намираш точните думи и ги свиваш до съвършените изречения, които са кратки, но тежат, като скали и падат там, където най - тежи. Поздравления, Кате за разказа и за различното мълчание, онова, което не се вижда, но се усеща и гори. -
Благодаря ви, Надежда, Пепи и Марианка! Това е друг вид мълчание. Толкова е тихо и кротко, че да те убие.
-
Много хубав разказ!
-
Глас. Успех, Кате!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Всеки го разбира различно мълчанието и всяко семейство е различно.