Mar 28, 2018, 2:02 AM

Северно сияние 

  Prose
884 2 3
2 min reading
Стояха много дълго безмълвни. Гледаха Северното сияние. Палитрата на цветовете му изяждаше зениците им. Лицата им бяха платна. Ръцете им, пъхнати в джобовете, стискаха изтъкани пъстроцветни спомени в юмруци.
-Знаеш ли, Свен, какво си мисля- първа наруши безкрайността на тишината Мия. Като че ли има два типа хора- тези, които се страхуват от смъртта и тези, които я търсят.
Думите и разцепиха пространството като с камшичен удар. Сякаш ледовете под тях се пропукаха, раззинаха, готови да ги захапят с остри челюсти.
Мия дочуваше ромона на думите си някак отстрани.
-Тези, които се страхуват от Смъртта всячески се опитват да надмогнат страха си, да отложат неизбежната си среща с Нея. Стремят се да направят живота щастлив, поставят си цели, които създават усещането за бавно движение напред, докато всичко е в застой. Купуват си отсрочка в притежанието на предмети, от които изграждат стена, сякаш Смъртта не може да надникне през стените. Постоянно се обръщат назад, за да се уверят, че постъпват ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивалина Петкова All rights reserved.

Random works
: ??:??