ШАНГ ТРАНГ
Колкото и да си мислиш, че си врял, кипял и застивал, все нещо ще се намери, в което нито си се врял, ако ще и да си се навирал.
Аз това българо-виетнамче го знам. Даже познавах и баща му. Шиеше ми панталони за пет лева, от дънков плат, за десет пари, метъра. Шиеше ги след работа и в неделните дни, щото иначе беше зидаро-мазач.
Не бях в града, когато си е заминал и така си ме изненада кварталната клюка, че Ленчената Калинка се сдобила с виетнамче. Кръстили го Шанг Транг, на български ще рече Лунна Светлина.
Дръгливо едно такова девойче го заварих, но после се закръгли, разцъфна, макар и дребно да остана. Завърши „Кашата”, т.е. техникумът за готвачи и го наеха в кварталният китайски ресторант.
Не харесвам китайска кухня и поради това съм зървал Шанг Транг само през прозореца на ресторантчето и няколко пъти в супера, да купува соев сос. До снощи...
Пуша си аз цигарата на пейката, кога намали такси и през отворената задна врата почти изхвърча мъничко телце. Таксито изчезна пред ...