Шанг Транг
ШАНГ ТРАНГ
Колкото и да си мислиш, че си врял, кипял и застивал, все нещо ще се намери, в което нито си се врял, ако ще и да си се навирал.
Аз това българо-виетнамче го знам. Даже познавах и баща му. Шиеше ми панталони за пет лева, от дънков плат, за десет пари, метъра. Шиеше ги след работа и в неделните дни, щото иначе беше зидаро-мазач.
Не бях в града, когато си е заминал и така си ме изненада кварталната клюка, че Ленчената Калинка се сдобила с виетнамче. Кръстили го Шанг Транг, на български ще рече Лунна Светлина.
Дръгливо едно такова девойче го заварих, но после се закръгли, разцъфна, макар и дребно да остана. Завърши „Кашата”, т.е. техникумът за готвачи и го наеха в кварталният китайски ресторант.
Не харесвам китайска кухня и поради това съм зървал Шанг Транг само през прозореца на ресторантчето и няколко пъти в супера, да купува соев сос. До снощи...
Пуша си аз цигарата на пейката, кога намали такси и през отворената задна врата почти изхвърча мъничко телце. Таксито изчезна преди да сваря да се надигна, но и телцето се надигна, пооправи се и тогава забелязах, че е жена. Беше българо-виетнамката.
Бях вече станал и се бях приближил, та не идеше да се връцна неангажирано, затуй ей туй само издумах:
- Кво стана?
Изгледа ме малко злобно, или пък с досада, но после чух:
- Нищо различно! Имаш ли цигари?
Извадих, запалихме, запушихме и мълчахме. Мен обаче, отвътре ме човърка и пак вкарах:
- Кво стана? Кви бяха тия? Защо те изхвърлиха?
Огънчето на цигарата изгряваше, искреше и руменееше при напористите всмуквания, а когато фасът почти догоря, чух:
- Хора бяха, като тебе и уж като мене, но аз за тях не съм човек – жълтурка съм, мелез, копеле ли, изверг ли, а и маймуна чух че съм!
- Ами, ти...защо си с тях?
- Ех, чиче! С триста лева от кухнята, алкохолизираната си майка ли да гледам, на болният си баща ли да пращам, или... - и усмивката се появи на лицето ù, отначало като лъч иззад сянка, а после като лунна светлина. И рече Шанг Транг:
- Добри сме, българите! Обичам България, чиче!
© Лордли Милордов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Изглежда Sidi13, че има още защо да се изучаваме и с какво да ни изненадват националните ни качества
-
Добри ли сме наистина?Може би отговорът е в първото изречение на разказа...Хареса ми!
-
Много ласкав отзив си ми написала Ваня. Благодаря!
-
Ще се присъединя към Ивон, че разказа ти поставя много въпроси и остава с отворен край. Кратко и ясно си го описал и много истинско. Поздравления и благодаря!
-
Любов необяснима е, Калли.
-
Радвам се, че го одобряваш, Ивон!
-
Много въпроси поставяш с този разказ - тези деца нямат богат избор, чувстват се самотни, добри са и могат много да обичат! Харесах!
-
Опитвам, Виктор нещо като уроци по доброта и търпимост, дано...
-
Истинско!
-
А трябва, Жени, трябва!
-
добри сме...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
