„Двадесет и петият час“ е творба (издадена на български език от фондация „Каритас“ през 2016 г.) на румънския писател и православен свещеник Константин Вирджил Георгиу, която със своя антиутопичен сюжет представя напълно реални тоталитарни режими. От личен опит Георгиу се сблъсква с жестокостта, парадоксите, сивотата и нелепостите в тоталитарните общества, което поставя разказа за живота на основните персонажи на границата между абсурда и реалността. И понеже румънският творец е наясно с безсърдечието на нацизма и жестокостта на комунизма, той успява да предаде атмосферата на безсмислието, витаещо във въздуха, който дишат героите, и в същото време разконспирира същото това безсмислие чрез размислите на главния герой в романа – Траян Коруга. Траян, също като Георгиу, е писател.
За тази творба Мирча Елиаде пише следното: „Двадесет и петият час“ е една от най-големите книги на 20 в., защото разкрива аспект от съвременната история, който никой друг европейски или американски писател не е и ...