Жеравна е едно от специалните места, където сърцето ти се отваря, чувстваш се доближен до корените си и щастлив, че си част от България.
Необяснимо как калдъръмените улички, ароматът на рози и здравец, старината, която лъха от затворените с ръждясали вериги порти, белеещите се перденца по прозорците, песента на птиците, стрелкането на лястовичките към стрехите, кукуригането на петел, мирисът на пушек и газенето с боси крака в росната трева те омагьосват и приземяват. Напомнят ти откъде идваш и накъде си се запътил.
Необяснимо е как разговорът с усмихната старица, седнала до каменния зид, или свирнята на кавалджия в съзвучие с ромона на потока, те умиляват. Ти тутакси захвърляш черупката си и желанието да бъдеш по-добър човек те превзема изцяло.
Необяснимо е как светлината на следобедното слънце се отразява в камък, вода и дърво, а ти искаш да уловиш момента и да запазиш усещането като свиден спомен.
Необяснимо е как, когато бавно се спуска вечерта, звънът на хлопките от прибиращото се ...