Жеравна е едно от специалните места, където сърцето ти се отваря, чувстваш се доближен до корените си и щастлив, че си част от България.
Необяснимо как калдъръмените улички, ароматът на рози и здравец, старината, която лъха от затворените с ръждясали вериги порти, белеещите се перденца по прозорците, песента на птиците, стрелкането на лястовичките към стрехите, кукуригането на петел, мирисът на пушек и газенето с боси крака в росната трева те омагьосват и приземяват. Напомнят ти откъде идваш и накъде си се запътил.
Необяснимо е как разговорът с усмихната старица, седнала до каменния зид, или свирнята на кавалджия в съзвучие с ромона на потока, те умиляват. Ти тутакси захвърляш черупката си и желанието да бъдеш по-добър човек те превзема изцяло.
Необяснимо е как светлината на следобедното слънце се отразява в камък, вода и дърво, а ти искаш да уловиш момента и да запазиш усещането като свиден спомен.
Необяснимо е как, когато бавно се спуска вечерта, звънът на хлопките от прибиращото се стадо кози ти напомня, че животът може да има и друг ритъм – такъв, който следва изгрева и залеза.
Необяснимо е как тук времето е спряло…Забелязвам, че човекът, който върви пред мен, няма часовник, не бърза за никъде, свирука си с уста… Минавам покрай него, а той с усмивка на лице, по свойски, ме пита откъде съм.
Необяснимо е как ярките багри на майсторски тъканите килими правят чудеса с настроението ти... Става ти е едно цветно и леко...
Необяснимо е как си забравил вкуса на истинската храна, но ето че тук го откриваш отново… Докато ти сладко-сладко спиш сутринта, стопанката е станала рано, направила е с ръцете си сиренето и кисело мляко.
Необяснимо е как, отпивайки горчива глътка от приготвеното на пясък ароматно черно кафе, бялото сладко и домашната баклава стават причина за истински кулинарен пир на сетивата ти.
Необяснимо е какви чувства и мисли събужда у теб закачена на стар орех табела с надпис: „Накъде си се запътил, страннико?“ и отговорът, който си даваш, преди да заспиш.
Необяснимо е защо си го причиняваме и защо позволяваме доброволно да влезем в матрицата… Та щастието е на една ръка разстояние само!
© Zlatka Аndonova Все права защищены