Последните думи на мъжа й бяха: „Дано си щастлива със себе си“. Тя измени на манталитета си и се замисли. Защо да не е щастлива? При това със себе си? Че с кого другиго? Та нали затова е светът – в нея и за нея. Останалото е декор, миманс, развлечение…
Зачуди се – защо се замисли? А защо се омъжи за него? „Каква съм била глупачка някога“, каза си тя с неоправдан оптимизъм.
А се омъжи… Ами последна година, завършваше, приятелките почти всички заарканили някого, осигурили си първия брак…
И намери един…
Да, не й подхождаше. То, всъщност, никой не отговаряше на високите й критерии. И не пасваше по характер.
То, ако погледне човек критично – дори тя не си подхождаше по характер. Но се налагаше да се търпи…
Обаче… Него…
Липсваше му интелект, най-напред. Бившият вече мъж никога не беше блестял с него. Например, когато го питаше какво иска за обяд, само веднъж позна. И то случайно…
За себе си тя пжчтш ни готвеше. Наблизо имаше пицария, минаваха приятелките… И, когато нейният казваше: „Какво ще ...