May 6, 2016, 5:24 PM

Ще се видим, ще се видим 

  Prose » Narratives
631 1 7
14 min reading
Събудих се от това, че ми се вие свят. Въртях се в кръг. Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная, че съм вентилатор. Стар, пожълтял и наплют от мухи.
Въртях се шумно и хрипах, едва раздвижвах въздуха, напоен от мускус, застояло и похот. Под мен неоправеното легло с посивели от употреба чаршафи напомняше доскорошна среща.
Затворих очи от погнуса. Отворих ги. Над мен се въртеше стар, пожълтял и наплют от мухи вентилатор. Погледът ми отправен в тавана изгаряше от неоновата светлина. Мирис на формалдехид дразнеше ноздрите ми.
Затворих очи. Отворих ги. Плувах сред остатъци от риба и помия. Нямах въздух, опитвах се да си поема, но напразно. Задушвах се, давех се.
Затворих очи. Отворих ги. Над мен се беше надвесила медицинска сестра, която крещеше, а начервената й уста разголваше незащитени зъби. Кокалестите й ръце се опитваха да ми сложат кислородна маска.
Затворих очи. Отворих ги. Преминавах през дълг коридор. Краката ме боляха, но сякаш не вървях, а плувах. Носех се бавно. Около мен има ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Олеся Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??