Това е последната част от поредица хумористични разкази за един клуб и пътешествията им с общия микробус. Героите в разказа са образи на реални хора, но те не останаха доволни от финала.
Сега съм променил имената и ми се ще да чуя мнението на други хора, които не са по никакъв начин свързани с историята.
Толкова ли е лошо?
Посвещавам това на Сашо, който единствен се смя, докато го чете.
В 15:55 всички бяха много щастливи.
Бяха тръгнали към Варна с осем местният микробуса на клуба.
Шофираше, естествено, Таня. Беше отворила прозореца си, заради жегата, не обръщаше никакво внимание на ветробрулените пътници на задната седалка и пееше с все сила една от любимите си песни.
До нея седеше Петър, подал глава през отворения си прозорец, защото му беше прилошало от жегата (и малко от пеенето на Таня).
Зад него, до десния прозорец, седеше Гергана, малко нацупена, че Таня не ù позволи да шофира. До левия прозорец седеше Дани, засмяна както винаги и припяваше с Таня, а между Гергана и Дани седеше С ...