Живял един човек на име Иван и имал една прекрасна овощна градина. В нея отглеждал десетки овошки, но най-много обичал едно ябълково дърво. Друго като него нямало в селото. Всички в село чакали есенно време, за да вкусят от чудните ябълки. Всяка година дядо Иван раздавал от чудното дърво, като най-напред давал на двамата си съседи Петър и Мишо.

Петър бил млад и снажен момък с многолюдна челяд и от чудната ябълка така и не успявал да вкуси, защото я поделял между най-близките си и за него оставали само семките. А легендите разказвали, че дори семката от чудното дърво лекувала и носела наслада. Петър ги събирал, но не за да ги яде, а за да ги засади напролет. Събирал ги всяка година и всяка година ги садял.

Мишо, другият  съсед  на стария Иван, бил скъперник, живеел в чудна къща, но сам. Трупал в изобилие от всичко и като всяка година ядял и той от чудните ябълки, но нямал с кой да ги подели и почти винаги повечето от тях изгнивали.

В една слънчева утрин дядо Иван открил, че неговата ябълка остаряла като него и вече нямала да дари плодове. Въздъхнал и си казал:

 -   Искаше ми се поне тази година да опитам от чудните ти плодове! – оказало се, че дядо Иван дарувал всички с плодовете ù, но за себе си не оставял. Били твърде малко, за да стигнат и той се лишавал от своята ябълка.

Есента дошла и селяните идвали да търсят от вкусната ябълка. Дядо Иван отпращал всички. Единствено съседът Петър не дошъл и дядо Иван го запитал:

-         Защо?!

Младият Петър дошъл в дома на дядо Иван с един малък вързоп.

-         Ето ме, дядо Иване – казал съседът – Чаках всички да се изредят, та да остана само аз, за да ти дам това.

Младият човек подал вързопа и гледал дядо Иван с благодарност, продумвайки:

-         Ти даруваше моя дом всяка година, той се пренапълни и умножи. И аз като тебе не вкусвах от чудната ябълка, дори и от семките ù, а ги садях всяка пролет и днес мога да ти дам първия плод на първото дърво. Още са млади мойте овошки и догодина ще имат повече плод, но тази година първият и единствен плод от моята чудна ябълкова градина ще бъде за теб.

Дядо Иван приел подаръка с просълзени и треперещи ръце.

Оставяйки насаме с мъничкото вързопче, благодарил на Бога и понечил да отхапе от ябълката, но на портата се почукало. Дядо Иван отворил вратата и разпознал съседа си Мишо, тази година дядо Иван не го посетил, както обикновено, с препълнена кошница ябълки. Затова съседът Мишо, сега сърдит незнайно на какво и кой, троснато попита:

-         Моята кошница с ябълки няма ли да ми донесеш!

Добрият старец погледнал към мъничкия плод в треперещите си ръце и го подал на съседа с думите:

-         Тази година имам само тази ябълка, щом ти е по-нужна на теб, вземи я!

Скъперникът Мишо взел ябълката, без дори едно благодаря и се прибрал вкъщи. Още преди да влезе в самотния си дом, хвърлил ябълката в боклука с думите:

-         И тази година ме метна старият дъртак. Все на съседа най-хубавите отбира!

Влязъл сърдит в дома си.

Дядо Иван седнал на верандата и се загледал в многобройните ябълкови дървета на съседа Петър. Усмихнал се и си казал:

-         Догодина ще опитам от чудните дървета. Те са толкова много и за мен ще има...