Живял един човек на име Иван и имал една прекрасна овощна градина. В нея отглеждал десетки овошки, но най-много обичал едно ябълково дърво. Друго като него нямало в селото. Всички в село чакали есенно време, за да вкусят от чудните ябълки. Всяка година дядо Иван раздавал от чудното дърво, като най-напред давал на двамата си съседи Петър и Мишо.
Петър бил млад и снажен момък с многолюдна челяд и от чудната ябълка така и не успявал да вкуси, защото я поделял между най-близките си и за него оставали само семките. А легендите разказвали, че дори семката от чудното дърво лекувала и носела наслада. Петър ги събирал, но не за да ги яде, а за да ги засади напролет. Събирал ги всяка година и всяка година ги садял.
Мишо, другият съсед на стария Иван, бил скъперник, живеел в чудна къща, но сам. Трупал в изобилие от всичко и като всяка година ядял и той от чудните ябълки, но нямал с кой да ги подели и почти винаги повечето от тях изгнивали.
В една слънчева утрин дядо Иван открил, че неговата ябълк ...