„Той дойде през нощта, затваряйки вратата след себе си тихо, като шепот. Мина през стаята на пръсти, босите му крака потънаха в грубите нишки на килима, леки и безшумни. До леглото той спря, гледайки спящият човек.“
Залата беше пълна. Гласовете на насъбралата се тълпа се смесваха и извисяваха, превръщайки се в дразнещ бръмчащ звук. Подсъдимият, млад мъж в разцвета на тридесетте си години, беше на колене на студеният каменен под по средата на помещението. Ръцете му бяха вързани на гърба, а въжетата оставяха болезнени червени следи по китките му. Пред очите му все още имаше искри от преди минути, когато един от стражите го беше ударил през лицето с опакото на облечената си в сребриста броня ръкавица, защото беше отказал да коленичи. Около него хората, дошли да видят Ритуала и произнасянето на Присъдата образуваха неравен полукръг. Той завършваше пред стъпалата на извисяващият се на три метра от пода и покрит с дебели кожи мраморен трон.
Тронът, разбира се, беше празен. Кралското семейств ...