Ирник
Чудеса действително се случват. Сигурен съм, че дори да е за пръв и последен път в живота ми, си е заслужавало. Не говоря за първичното удоволствие от отдаването на нисшите потребности. Не, това няма нищо общо. Вярно, че в момента се чувствах по-добре отвсякога и гледката, която ми се откриваше от бюрото бе повече от прекрасна, но причината за задоволството ми бе друга. Най-после открих някой като мен и този някой нямаше никакво намерение да се подчинява на нечии заповеди. Арлена с нейния свободолюбив дух щеше да се превърне в добър съюзник ако само успеех да я привлека на своя страна. Но откъде можех да бъда сигурен, че ще успея? Дали пък тя не изпълняваше някакъв личен замисъл, чиято цел бе извоюването на собствената ѝ независимост? Защото се славеше с борбеността и неподчинението си, а досега успяваше да избегне по-тежки наказания за нарушаване на заповеди благодарение на отличните резултати, които показваше в битките, а може би и заради близостта си с майор Стоик. За някои же ...