Ирник

Чудеса действително се случват. Сигурен съм, че дори да е за пръв и последен път в живота ми, си е заслужавало. Не говоря за първичното удоволствие от отдаването на нисшите потребности. Не, това няма нищо общо. Вярно, че в момента се чувствах по-добре отвсякога и гледката, която ми се откриваше от бюрото бе повече от прекрасна, но причината за задоволството ми бе друга. Най-после открих някой като мен и този някой нямаше никакво намерение да се подчинява на нечии заповеди. Арлена с нейния свободолюбив дух щеше да се превърне в добър съюзник ако само успеех да я привлека на своя страна. Но откъде можех да бъда сигурен, че ще успея? Дали пък тя не изпълняваше някакъв личен замисъл, чиято цел бе извоюването на собствената ѝ независимост? Защото се славеше с борбеността и неподчинението си, а досега успяваше да избегне по-тежки наказания за нарушаване на заповеди благодарение на отличните резултати, които показваше в битките, а може би и заради близостта си с майор Стоик. За някои жени полът е единственото  преимущество пред мъжете, но не и за нея. По бойни характеристики, тя е на първо място. И макар да не е точно отборен играч, с чисто сърце мога да твърдя, че постиженията ѝ скоро ще надхвърлят всички очаквания.
Това, което ми стана ясно след близкия ми контакт с нея е, че със сигурност не е единствена, но пък е една от най-обещаващите обекти в поколение "Омега". Не съм сигурен дали фактът, че най-добрият ми приятел също е част от експерименталните хора на бъдещето ме радва или тревожи. Каква е неговата игра? На кого симпатизира и към кого би се присъединил? Не си правя илюзии, че приятелството ни от най-ранно детство, прераснало в бойно другарство би му попречило да се изправи лице в лице с мен като най-страшния ми противник. Но ако все пак се договорим, може би ще бъде много по-лесно да постигнем заплануваното. Не мечтаехме ли и двамата за свободата? Не чертаехме ли общи стратегии да поведем света към по-светло и добро бъдеще? Отказвам да повярвам, че всичко това е било лъжа и преструвка. Елмир ми е нещо повече от брат. Той е мое мисловно продължение. Даже сега усещам, че е така. Нищо не се е променило. Ние сме си все същите, макар и придобили необходим, но все още не съвсем достатъчен опит за да осъществим мечтите си. Третата фаза от проекта ни все още не е стартирана.
Докато разглеждах набързо нахвърляните скици на предстоящите си атаки, Арлена спеше сладко в леглото ми. Красива е. Но външната красота няма никакво значение. Тя е съвършена до последната азотна база на генетичната информация, която кодира както външния ѝ вид, така и характера и поведението ѝ. Не, че виждам и разбирам последователността на нейното ДНК, но го усещам. Първоначалното впечатление, което си създаваме относно някого с който се сблъскваме за пръв път става с помощта на елементарните ни сетива. Зрение, слух, обоняние, вкус и допир. Възможно е да направим погрешни заключения, водени от видяното и чутото от въпросния индивид. Дори може да бъдем излъгани от докосването до него или от мириса, който излъчва понеже съществуват начини те да бъдат променени. Но възприятията на генетично ниво няма как да бъдат манипулирани. Първото и най-важно от тях е мирисното съответствие. Някога, много отдавна, съществуваше теория, че хората се привличат помежду си по естествения аромат, който излъчват. А той се определя съответно от гените, които човекът носи. Значи ако ти харесва как ухае избраникът ти несъзнателно, но все пак напълно оправдано ти си избираш генетично подходящ за теб партньор. И двамата имате възможност да създадете здраво и силно потомство, в което вашите гени ще продължат да съществуват едва ли не вечно.
Арлена Оукхарт е моето мирисно съответствие. Но за съжаление не и душевно. Двамата сме колкото еднакви, толкова и различни. Представляваме нещо подобно на ръбести половинки, които при никакви обстоятелства не биха моги да се напаснат така, че да формират едно неделимо цяло. Предполагам, че и тя го знае и колкото и да не ѝ се ще да се събужда от сладкия си сън, съвсем скоро ще се наложи да го стори и да се върне там, където поне за момента чувства, че е на мястото си. Сигурно ще се натъжа за миг, вероятно и на нея ще ѝ е гузно, но какво да се прави- нецелесъобразните връзки трябва да се прекратяват преди да им бъде дадена възможност дори да започнат.
Х-м... Елмир. Като казах, че го усещам наблизо, май не съм бил далеч от истината. Спокойният ход на мислите ми се наруши от странно завихряне, неподдаващо се на моя съзнателен контрол. Сякаш някой отвън започна да прожектира филм в главата ми и сменяше кадрите с неверояна скорост. Не беше неприятно, а по-скоро досадно чувството, че умът ми е впрегнат в нечия чужда кола и се подчинява на бича на този, който я направлява.
Само, че не ми се случваше за пръв път и вече се бях научил да неутрализирам външния поток като първо привидно се оставя на течениео му да ме понесе в желаната от него посока, а после реагирам с контраатака. В началото ударите ми бяха смехотворно слаби, но постепенно свикнах да увеличавам силата им и да умножавам количеството на импулсите, които изпращах към опитния манипулатор. Това, разбира се, се случи през последните няколко месеца. След като Арлена ми разказа за манипулацията, кояо е смятал да ѝ приложи Елмир, се досетих за какво става въпрос. Но не му се сърдя. Просто се опитва да постигне целта си с методите, които са достъпни за него.
"Ирник! Аз съм, Елмир! Призовавам те да излезеш!" След няколкоминутната изтощителна борба, която проведохме на умствено ниво, реших все пак да напусна скривалището си и да се срещна с него. Щом се обръща към мен по този начин, очевидно има какво да ми каже. С думи, а не с телепатия.
Наредих на химерите си да потънат в дълбок сън. Точно сега не ми се щеше да налетят на Арлена ако се събудеше или на Елмир ако решеше да направи някое рязко движение. 
Навън ме очакваше изненада. Елмир не беше сам както смятах. Придружаваха го две жени, които ми е трудно да опиша. Не вярвам да е било поради факта, че и двете бяха както майка ги е родила. Но и те, както и Арлена излъчваха особен аромат. Значи също бяха част от "Омега". Май все пак повече се радвах да видя приятеля си, отколкото му бях сърдит. Все пак ни свързваше твърде много, за да му обърнем гръб просто така.
Затова и го приветствах и му позволих да навлезе в личното ми пространство.
-Добре дошъл, приятелю! Крайно време беше! Моля те, заповядай! Нека спътничките ти не се смущават, твоите приятели са и мои приятели! 
След тези мои думи четиримата влязохме в бункера и заедно се насочихме към недрата му-центърът на моето царство. По пътя, естествено, не пропуснахме да си разменим по няколко мисловни атаки просто така, за да се убедим че сме си ние. Елмир беше силен, чак сега го осъзнах. Двете му придружителки също имаха добри способности, но пред неговите просто бледнееха. Научих се да разпознавам равнището на чужите умения благодарение на близкия си контакт с различните видове модифицирани човеци. Превърнах се в нещо като абсолютно точен детектор за способности, индуцирани по изкуствен механизъм. За единствената ми кратка среща с Нилара от няколко месеца насам успях да установя, че и тя е подобна на нас. Значи веселбата тепърва започваше.
Когато стигнахме до стаята ми и влязохме вътре, Арлена вече ни очакваше. Щом прекрачихме прага, тя опря мечовете си в гърлата ни с Елмир. Личеше си, че е ядосана и няма намерение да се шегува.
-Шибан двуличник! Ще те разчленя на мига! Я виж ти! Те били двама! Чудесно! Ще ме позлатят като се върна с главите ви в лагера! 
-Арлена, моля те! Поне ме изслушай преди да свършиш каквото си си наумила! 
-Откъде накъде? Не бих могла да се доверя дори на себе си в твое присъствие! Граф Егберт! Бъдещият господар на света! Какво, ще ме направиш своя кралица? Е, съжалявам, обаче вече съм заета! Ако искаш доказателста...
-Знам, Арлена. Случи се точно така, както исках да стане.
Настъпи неловка пауза. Арлена присви очи и ме погледна като притисна по-силно острието към плътта ми.
-Знаех си, че действате заедно! Как можах да се вържа, по дяволите!
-Напротив. Действахме поотделно. Ирник нямаше никаква представа какъв съм и какво смятам да правя до днес. Никой не знаеше. Но това ще се промени. Вие вече сте готови да вземете участие ако го пожелаете. 
-Участие в какво?
-В плана ни за възвръщане на свободата на човечеството. Елмир вярва в него така, както и аз. Бях сигурен, че няма да се откажеш, приятелю! С каквито и методи да си служиш, ще ги приема. Защото макар да се оказва, че си крил доста тайни от мен, е било в името на онова, в което и двамата вярваме и за което ще се борим до последно. Само че преди да те подкрепя  ще се наложи да ми разкажеш всичко от начало до край. Или поне докъдето е стигнало. А и няма да е излишно да се запознаем с двете ти спътнички.
-Разбира се! Колко нетактично от моя страна! Но не е ли по-добре те сами да ви се представят?
-Аз съм Марго.
-А аз-Кристина. Вие кои сте?
-Аз съм Арлена и съм войник. Тези двете недоразумения тук са от моя полк и си играят на човешка манипулация. Не ми е ясно какви ги вършите с тях, но приемете един съвет от мен: По-добре ще ви е сами. За ваше собствено добро ви го казвам.
-Опитахме. Не се получи. Ние сме бегълки и по неволя-масови убийци без дори да сме официално част от армията. В лицето на граф Егберт видяхме надежда да извоюваме мечтаната свобода.
-Не ме разсмивайте! Как точно смятате, че бихте могли да извоювате каквато и да е свобода във военно време?
-Като прекратим войната, Арлена. Крайната ни цел с Ирник е постигането на мир чрез установяването на пълен контрол над химерите. Но не само. Това беше първият етап. В края на краищата ще се наложи да завземем управлението на армията и да разпрострем властта си на всички фронтове. Защото войната с броненосците е само малка част от преизвикателствата, с които ще се сблъскаме. Нужно е веднъж завинаги да сложим край на експериментите с хора и насъскването им едни срещу други. Предлагам за начало да забравите всичко, на което са ви обучавали по отношение на историята на войната и свързаните с нея събития. Когато разберете горчивата истина, ще решите с чиста съвест дали ще тръгнете с мен на поход срещу лъжата и робството или ще предпочетете да останете в комфортната зона на добитък, тласкан към заколение.
Елмир разпали интереса на дамите, както и моя. Вярно, че картинката беше започнала да ми се изяснява но си личеше, че той ще внесе нужната яснота и ще запълни празнините.
-Моля да ми съобщите решението си!
-Моето участие е ясно. Ще ти се наложи, обаче, да ме научиш на някой и друг трик. За да съм максимално полезен.
-Ще ти кажа, когато и ти ми кажеш каквото там имаш. И ако преценя, че не лъжеш, ще си помисля. Втори път няма да се оставя да ме измамиш.
-Арлена, не съм те лъгал досега за нищо. Говори каквото си щеш, но решението да се хвърлиш на врата на най-добрия ми приятел си беше твое и какво ще правиш със сърдечните си проблеми си е също твоя работа. Тук не бива да намесваме лични отношения ако не искаме да бъдем излишно уязвими. Едва, когато стигнем до края ще имаме възможност да обърнем внимание и на своите нужди. Защото свободата, за която мечтаем е общо благо, а заради него ще трябва да се жертваме и да платим високата цена на самотата. 
-Все едно. Ще те изслушам внимателно, но докато не разкриеш и последната си тайна, не очаквай от мен категоричен отговор.
-Разбирам. Ще се постарая да бъда ясен. Ами вие-Марго и Кристин?
-Ние ще те следваме. Не виждаме алтернатива на унищожението си ако не го сторим.
-Чудесно! Е, историята е дълга, така че се настанете удобно. 
Послушахме го. Сякаш ни оставаше друг избор.
-Войната, която смятаме че водим, е всъщност един дълъг експеримент, протичащ вече няколко века. Ние, поколение "Омега" сме най-добрите резултати от него. Всички съществуващи химери с които сте се сблъсквали досега, формоменящи или не, са плод на опитите с хора, целящи създаването на перфектния войник, но и удължаване на живота му едва ли не до безкрайност. От една страна, неумиращите и неуязвими воини с многобройни свръхестествени способности са отлична инвестиция  в неспирните военни конфликти, избухващи постоянно заради необратимо намаляващите земни ресурси. За какво ви е да обучавате нови, да погребвате планини от трупове, да отделяте средства за храна и лечение на лесно заменимите си пионки, след като може да получите перфектната, макар и по-малобройна армия, но пък дотолкова съвършена, че няма да са ѝ нужни дори оръжия, за да постига безпрецедентни победи? 
Това е едната страна на монетата. Другата е отколешната мечта на човечеството да живее вечно, а с това и да управлява. Тук вече навлизаме в дълбока конспирация и подробностите не са ми известни в пълна степен, но смятам да ги разнищя когато ме призоват в Централата. Това, което знам е, че част от поколение "Омега" са потомци и продължители на стари благороднически родове, избрани да управляват след установяване на определен режим. Другата част пък ще бъдат воините, които ще ни осигурят пълната власт и ще ни защитават от евентуални опити за посегателство. Арлена, ти и Нилара сте нашите така да се каже завоевателки, поддаващи се на съзнателното ни програмиране. Ние сме благородните гении-стратези и учени, проправящи пътя на прогреса. А такива като Ирник са усъвършенствани формоменячи. Вие можете да бъдете едновременно воини и учени, но ще сте в някаква степен по-малко ефективни от чистите бойци и стратези. 
Наскоро ме осведомиха, че след като всички тестови обекти от проекта на родителите ми са били категоризирани по заложбите, които вече са успяли да усъвършенстват е време те да бъдат затвърдени като се предадат в следващо поколение, наименувано вече "Алфа". "Децата на мира", както шеговито ги наричат сегашните военначалници, защото те са визионерите на бъдещето заедно с откачените учени, които претворяват идеите им в реалност. Това бе послената капка, която ме накара да събера всички свои познати "Омега" и да ги убедя заедно да се изправим срещу ония ненормални селекционери. Съгласете се, че те гледат на нас като на разменни монети, с които да си купят безценна власт. Властта да притежаваш вечността и да си неуязвим едновременно.
Но ние, които не сме избирали съдбата си и които изначално сме родени и отгледани в клетка най-добре знаем, че смисълът на живота ни е да строшим оковите си и да заличим от лицето на земята робовладелците до последния, да счупим механизма на машината, произвеждаща роби и да издигнем отново идеала на свободата. Вероятно звуча като някой лунатик или пък съм съмнително добър в убеждаването, но това е в което вярвам и искам да постигна. Ако ви харесва, сте добре дошли в отбора ми. Ако ли не, ще ви помоля да не се изпречвате на пътя ми. Аз съм най-силният от поколение "Омега". Прототип и нещо като родоначалник съм на всички вас. Не бихте могли да ме победите освен ако не ме убиете, а това е изключително трудно, да не кажа невъзможно. Това е. Решете за себе си. Аз вече съм го сторил.
Послените му думи със сигурност бяха насочени към Арлена, защото и аз и двете червенокоски очевидно вече бяхме на страната на Елмир.
-Звучиш налудничаво, но не чак толкова. Интересува ме още нещо- на каква част от командването на армията е известна тази информация и има ли сред ръководните кадри такива като нас?
-Не, няма други като нас сред ръководството. Точно затова отчаяно се опитват да ни държат в пълно подчинение. Сред висшите ешелони има благородници, които са участници в заговора. Но не знам колко и кои от тях са знаещите и кои са наивници, водещи безсмислена война. За нашите преки командири съм сигурен, че не са част от плана. Друг е въпросът на чия страна ще застанат, след като разберат.
-Отсега ти казвам, че Рев ще откъсне главите на всички зажаднели за вечен живот генерали. Бориен ще му асистира с голямо удоволствие.
-И аз така смятам. В такъв случай да приема ли, че и ти се включваш, Арлена?
-Можеш да заложиш на мен. А майор Стоик и полковник Ферум ги остави на мен. Готви се да бъдеш засипан с въпроси след като те ступат прилично.
-Подготвям се психически. Но дотогава, Марго и Кристин се нуждаят от убежище. Ирник, дали би могъл да им преоставиш такова? Ако Арлена не ревнува, разбира се!
-С него не сме гаджета, Елмир! Да прави каквото ще!
-Не, Елмир. Нямам нищо против да останат. Аз също ще продължа да се крия. Предполагам, че в момента ме търсят за измяна.
-Х-м. Това е интересна идея. Възможно е и мен да ме въвлекат в нещо подобно, затова моля ви да запомните добре какво е нужно да направите.  
Елмир е роден за лидер. Бях си въобразил, че аз ще съм водачът на човечеството в борбата му за свобода, но никой по-добре от него не разбира и не ще успее да предвиди хода ѝ и изхода от нея. Слушам те, приятелю! Думите ти придобиват все по-дълбок смисъл за мен. Действително, може би никога няма да се оженя, но каква по-подхояща невеста от свободата мога да получа? Нима някога съм мечтал за повече?
Химерите са първата крачка и тя вече е направена. Време е да навлезем в територията на обикновените хора с необикновени мечти и изключително тъмни методи за превръщането им в реалност.