Дълго мислих, как да го кръстя това и какво да го заявя.Синковец - хвалебствено название (Нашият синковец изненада всички с изпълнението си). Държа да кажа, че си е чисто погледнато от смешната страна. Обичам си детето и мъжа. Нищо, че единият е чепат. Та така.
У дома си отглеждам от ония малки примати, дето след време стават на хора (хомо сапиенс).
Знаете ги. Отначало гукат и се смеят, пълзят, пък проходят. Бързичко наваксват и с речника. Ей тогаз, жална ми майка. Ушите ми бучат, главата кънти, крака-няма ги. Тича тоз ми ти юнак на единадесет месеца, то глава лепихме, то колена заздравявахме, то не са чудесии. Не проходи това дете и май още не знае как се ходи, тича си. Сега е време за минута мълчание в почит на нервната ми система, беше добра, мила, вършеше си работата…липсва ми.
И така вместо да проходи, реши да изтърчи директно към първи клас, не на акъл, а на ръст. Не че не му сече и пипето. Ама вярвате, или не, на дрехите му пише за 5-6г. Висок е колкото мен на осем. Не че не зна ...