СКАЗАНИЕ ЗА СЕЛИМ БЕЙ
- Доведете я – разпореди се Селим бей и зиморничаво се сви в кафтана си.
Втора зима, откак със султански ферман той, бившият спахия бе станал чифликчия. След жестоки битки и множество рани, постигна го благодарността на падишаха и получи кон, кесия злато, и тази земя между езерото, солниците и морето.
Не беше лоша земята, даваше много плод, ама нещо влагата не му понасяше, та все току студ го тресеше, току пот го обливаше, а речеше ли кашлица да го дави – цял посиняваше, Селим бей.
„Дали от раните, от походите, от битките беше тая работа, или от мястото, мъглите и късмета ми”, мислеше се Селим бей загръщайки се, кога скърцането на вратата го накара да вдигне поглед.
- Тази е крадлата, ага – доста проглушено изрече ратая и подбутна пред себе си жената.
Обет беше дал Селим, кога арнаутите избиха жените и децата му, на жена по мъжки да не гледа, но езерата на сините очи под сламенорусата коса, го привлякоха, потопиха го, взеха дъха му и той се закашля. Кашля дълго и ...