Сказание за Селим Бей
СКАЗАНИЕ ЗА СЕЛИМ БЕЙ
- Доведете я – разпореди се Селим бей и зиморничаво се сви в кафтана си.
Втора зима, откак със султански ферман той, бившият спахия бе станал чифликчия. След жестоки битки и множество рани, постигна го благодарността на падишаха и получи кон, кесия злато, и тази земя между езерото, солниците и морето.
Не беше лоша земята, даваше много плод, ама нещо влагата не му понасяше, та все току студ го тресеше, току пот го обливаше, а речеше ли кашлица да го дави – цял посиняваше, Селим бей.
„Дали от раните, от походите, от битките беше тая работа, или от мястото, мъглите и късмета ми”, мислеше се Селим бей загръщайки се, кога скърцането на вратата го накара да вдигне поглед.
- Тази е крадлата, ага – доста проглушено изрече ратая и подбутна пред себе си жената.
Обет беше дал Селим, кога арнаутите избиха жените и децата му, на жена по мъжки да не гледа, но езерата на сините очи под сламенорусата коса, го привлякоха, потопиха го, взеха дъха му и той се закашля. Кашля дълго и мъчително, та едва чу устните й да думат:
- За децата, аго, за сирачетата ми!
- Да преспи таз нощ в сламата, утре ще видим – отпъждайки ги с ръка, през кашлицата си се разпореди бея, но не пропусна да забележи изправения гръб и изпъкналия изотзад сукман на жената.
Едва захлопнала вратата, той се усети, коленичи, склони гръб и превъзмогвайки кашлицата промълви:
- Прости ми, че забравих обета си, Справедливи! Утре ще заповядам да я би-чу....- кашлицата отново го задави, сви гърдите, изпразни ги от въздуха и тогава го видя...
Беше на кон, с копие и в бели дрехи и светеше по-силно от слънцето през юни. Сложи ръка на гърдите му и му олекна. Думаше уж тихо и благо, а го чуваше като през ехо:
- Не насилвай слабите Сели-и-и-м, помагай и-им и цяр ще намериш за болестта с-и-и-и, на девет крачки под корените на старата върба-а-а – и се наведе та духна в устата му, та му дойде дъх и отвори очи.
Здрав сън спа нея нощ Селим бей. Събуди се ведър, като никога. Разпореди се да освободят вдовицата и с три коли от всичко що вирееше в чифлика му да я дарят. После заведе ратаите до старата върба. Копаха чак докъм икиндия, а под изкопаната бяла мраморна плоча с образа на конникът с копието, бликна вода, миризлива, но сладка.
*
И сега пътниче, когато си по Черноморието, дори и да не ти е на път Поморие и светата обител „Св. Георги Победоносец”, отбий се та прочети за изцеления Селим Бей, за решението му да стане православен монах, отпий от целебния извор, помоли Бога за прошка и стани по-добър към другите.
© Лордли Милордов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасен е! Благодаря!
-
Няма нужда, Куш: тя лекува и пациента, и лечителя.
-
Добротата лекува. Няма да кажа нищо повече. Трябва да говоря цял ден.
-
Катя, ти трябва да си посещавала манастира и сигурно затова ти е лесно да си представиш сказанието.
-
Много реалистично си го пресъздал. Все едно бях там и го видях.
-
Благодаря,Мони!
-
Хората не са лоши, животът ги кара И на мен ми хареса Поздравявам те
-
Радвам се, че ви е допаднал текста, Кети и Лидия!
Не е грешно да се греши, Дани, грешно е за прошка да не се моли
-
Удивително!
-
Браво ти Милорд! Хем притча, ама пак си има от онуй, твойто си. И финала ми хареса. Това лято ще се отбия дето казваш да се помоля за грешната си душа!
-
Поздравления, Лордли! Бях забравила, че можеш да пишеш и по този начин. Много ми хареса.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
