Александра застана на ръба на скалата. Пред погледът й се разкриваше страхотна природа. Погледна надолу. Там някъде беше дъното, което я очакваше. Вдигна главата си и погледна отново напред. Не й се разделяше с цялата тази красота. Но нямаше избор. Отдръпна се назад няколко крачки. Засили се и скочи. Тялото й полетя надолу в бездната...
...
Студентката по архитектура не обръщаше внимание на все по-засилващите се ухажвания на Бебо. Новоизникнал баровец, свикнал на разгулен живот. Всичко, което поискаше, го получаваше и доста се учуди от реакцията на Александра. Отначало я прие с насмешка, смятайки, че тя си вдига цената. После - с раздразнение и накрая - съвсем озлобен от подмятанията на аверите си.
„Коя беше тя, че да му отказва? На него... Не знаеше ли с кой си има работа? Не знаеше ли, че той само с едно щракване на пръсти и поредната кукла му се предлагаше?”
Озлобението му растеше и не го отказваше. Щеше да я има на всяка цена.
...
Петъчната вечер, след поредния й отказ, Бебо излезе ...