Скок в бездната
Александра застана на ръба на скалата. Пред погледът й се разкриваше страхотна природа. Погледна надолу. Там някъде беше дъното, което я очакваше. Вдигна главата си и погледна отново напред. Не й се разделяше с цялата тази красота. Но нямаше избор. Отдръпна се назад няколко крачки. Засили се и скочи. Тялото й полетя надолу в бездната...
...
Студентката по архитектура не обръщаше внимание на все по-засилващите се ухажвания на Бебо. Новоизникнал баровец, свикнал на разгулен живот. Всичко, което поискаше, го получаваше и доста се учуди от реакцията на Александра. Отначало я прие с насмешка, смятайки, че тя си вдига цената. После - с раздразнение и накрая - съвсем озлобен от подмятанията на аверите си.
„Коя беше тя, че да му отказва? На него... Не знаеше ли с кой си има работа? Не знаеше ли, че той само с едно щракване на пръсти и поредната кукла му се предлагаше?”
Озлобението му растеше и не го отказваше. Щеше да я има на всяка цена.
...
Петъчната вечер, след поредния й отказ, Бебо излезе бесен от дискотеката. Седна в колата заедно с двама от хората си и зачака.
Вътре Александра продължи да се весели с приятелите си. Настроението беше спаднало след разправията с Бебо, но бързо го забравиха след няколко вица и хубавата музика. Някъде след полунощ тя реши да си ходи.
- Да те изпратим до вас? – предложиха й приятелите.
- Не, не. Останете и се веселете. Нали живея наблизо.
Седящият в колата Бебо видя Александра да излиза от дискотеката сама. Навън нямаше никой. Той се обърна и каза нещо на хората си. Те излязоха и тръгнаха след отминалото момиче. Настигнаха я бързо. Затиснаха й устата да не вика и я поведоха с тях. Вкараха я насила в колата и отпрашиха към вилата на Бебо.
Там я пребиха от бой и седнаха да пият. После се качиха на терасата и я провесиха с главата надолу. Тя пищеше, а те се смееха. Издърпваха я, биеха и отново провесваха. Когато им омръзна се пробраха вътре. Зарязаха я да лежи до вратата. Тъкмо вече Александра си мислеше, че се е отървала само с това, Бебо И се нахвърли и я изнасили. След него се изредиха и дружките му. После - отново той, отново - те. Когато тя престана да чувства каквото и да е, я облякоха и качиха на колата. Закараха я до главния път и там я зарязаха.
...
Александра полежа известно време на земята. Въпреки, че беше лято, земята не беше толкова топла. Изправи се, трепереща от преживяното и тръгна към града. В далечината просветнаха фарове. Тя застана на средата на пътя...
...
Възрастните хора не повярваха на очите си, когато пред очите им изникна фигурата на момичето. Спряха старата жигула. Мъжът излезе и я взе за ръка.
- Момиче, какво ти се е случило? Хайде... ела. Ще те откараме.
В този момент у Александра всичко се отпуши и тя заплака. Седна в колата и се сви на седалката като уплашено коте в ъгъла до вратата. Закараха я право в полицията. Дежурният полицай без да се бави извика „Бърза помощ”. Докато тя дойде, я разпита. Веднага изпратиха група към вилата. Там Бебо и двамата му авери вече лежаха пияни. Не оказаха почти никаква съпротива. Само Бебо се опита да се противопостави, но един от полицаите бързо го усмири.
...
„Казват, че когато нещо не може да се купи с пари, се купува с много пари.” Александра се убеди в това, когато благодарение на връзките си и солидния подкуп Бебо се отърва с минимална присъда, при това условна. Когато напускаше сградата на съда, той мина край нея и прошепна:
- Видя ли, кукло? Ти мисли как ще живееш по-нататък!
Мислеше си. Докато беше в болницата, все си мислеше. После, като се прибра в къщи, пак мислеше. И не стигаше до никъде. Сега, след няколко месеца, въобще беше изпаднала в дълбока криза. Кой щеше да И помогне? В нея се зараждаше нов живот. Когато разбра, първата И мисъл беше да го махне, но после се замисли.
„Ами, ако не може след това да забременее отново?”
И реши да го остави.
...
Роди здраво и хубаво момиченце. Когато го записваше, написаха – „ Баща – починал”. Не искаше един ден дъщеря И да страда заради неизвестен баща. Всъщност не знаеше кой е. Изнасилваха я и тримата.
Раждането обърка всичките й планове. Принуди се да прекъсне и да се върне при родителите си. Щом малката поотрасна, тя продължи образованието си.
...
Сватбата на архитекта в общината Александра Николова и строителния предприемач Николай Стефанов беше събитие номер едно в градчето. Всички знаеха нейната история и се учудиха, когато се заговори за сватба.
Николай беше се влюбил в нея, както се казва, от пръв поглед. Когато я покани на среща, тя му отказа.
- Съжалявам, но за мен мъжете са затворена страница. Единствено е важна дъщеря ми.
- Това, че си попаднала на лош човек, не значи, че всички са такива. Зная всичко, Александра. Готов съм да ти подам ръка и да те приема такава, каквато си.
- Не, благодаря! – Александра се обърна и си тръгна, за да не види той бликналите И сълзи.
Все пак след известно време се засякоха на улицата и тя не можа да му откаже повторно. Поседяха на чаша кафе и поговориха. Николай чу цялата истина. Разделиха се и той не се обади известно време. За да се завърне при нея с предложението за женитба.
...
Тялото на Александра летеше с голяма скорост надолу. Очите И бяха широко отворени. Ръката И се плъзна към гърдите и дръпна халката...
...
Долу, в ниското, стояха Николай с осиновената му дъщеря Ваня и гледаха как Александра се люлее доволна на парашута.
Беше победила всичките си страхове.
© Христо Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви!!!
Ани, няма все да има тъга при мен
Целувки!!! -
Благодаря за неочаквания край, някъде по средата исках да се откажа, не ми се искаше да чета тъжни неща днес, въпреки, че ти си автора щях да затворя, но не, дочетох го и се радвам, че ме изненада с щастлив край.Благодаря!
-
Поздрави за великолепния разказ със злободневна тема!!! да, чудесно е, когато приемем и победим демоните в себе си!!!
-
Разказът ти влияе с официалната версия на тия живот-всичко може да стане,застраховки няма.Прочетох го с вълнение, благодаря!!
-
Благодаря ви!!!
Целувки!!! -
Ох, и аз се зарадвах на хепиенда!!!Идеята е супер!Поздравления,Христо!
-
Ох, олекна ми...!
И добре, че финалът е оптмистичен!
Страхотен разказавач си, Ице!!!
Поздравявам те!!! -
Чудесно разказваш, Ице! И много ми харесва, че винаги с последното изречение ни поставяш пред неочакван обрат!!!
Браво! -
Благодаря отново на всички!!!
Весел ден и целувки!!! -
Пак, отново, ама този път поне финала е страхотен! Поздрав, Ицо!
-
Благодаря за хубавия финал!!!
-
Обичам разкази с неочакван край!
Браво на теб успя да ме държиш на
тръни през цялото време и да ме изненадаш
приятно з развръзката!Поздравления!!! -
Ех, че ме зарадва с този хепи енд!!!
Поздравления, Ицо!!! -
Една тъжна история с много щастлив край!
Всеки може да победи страховете си и това,което
си написал е доказателство за твърдението ми!
Поздравявам те! -
Благодаря ви!!!
Радвам се, че ви допадна!!! А и нали доброта трябва да побеждава
Целувки за всички!!!
-
СТРАХОТНО!И ТАКЪВ ИЗНЕНАДВАЩ ФИНАЛ!!!БРАВО!!!!
-
Много добър разказ !
Този щастлив край
ме зареди с оптимизъм !
Благодаря ти !!! -
Поздрави от мен за твойте анонимки
-
Така ме очарова с края,аз очаквах нещо съвсем различноУвлекателно,Ицо!Поздравявам те!!!
-
Да победиш страховете си, да пребориш себе си ...Браво
-
Щастлива развръзка! Заслужена!
-
Убедила съм се и в живота,че винаги ще се намери човек,
който да ти подаде ръка в най-трудния момент,точно навреме
и когато най-малко очакваш...Ако не я приемеш,губиш шанса
си за щастие!Този разказ ме изпълни с особен оптимизъм!
Не всичко е загубено,когато си на дъното!!! -
Много хубаво разказваш ,Ице, а и краят
толкова ми хареса! Прекрасен разказ.
с много обич за теб. -
Разказ с неочакван край!
От предходящото напрежение, накрая ми се насълзиха очите!
Благодаря за ниподправените емоции, Романтико! -
Страхотен разказ!
-
Прекрасно!!Края ме очарова.Поздравявам те!
-
Браво!
-
Страхотно!- Поздравления за неочаквания обрат.
-
И аз претръпнах на няколко пъти!
Хареса ми много, особено неочаквания (щастлив) финал!!!
Поздравления! -
Каква изненада...!!!
Тъкмо се настроих за поредната нещастна история...
Поздравявам те за прекрасния разказ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав ,Ице добре се е получил !!!