Ооооф… Ама че дъжд… Извинете, извинете… Отстъпете, трябва да вляза по на сухо. Народът не може да рискува да простина… И Пешо да мине – без охраната не може… Колата нещо се развали. Ей оная… Да, луксозната… Имате късмет, ще изчакам при вас дежурния автомобил. Да разправяте на децата си какво щастие е да се срещнете със самия мен…
Извинете, не разбрах? Какво означава „Под навеса на спирката всички сме равни“? Защо равни? Каква спирка?
Аха… Аха… Значи това било спирка на градския транспорт… Странно – виждал съм ги, но не такива… Как къде – на картата на столицата. Прави, чисти, удобни улици, правоъгълничетата за спирки са хубави, сред зелени площи, разписанието е написано отзад и се спазва…
Олелеее… Добре, че се скрих зад вас, госпожо, щото иначе и мен щеше да залее тази вода… Карат като… Ама ги разберете – отвътре не се виждат хората на тротоара, човек се стреми само по-бързо да мине – пък през локва ли ще е, как ли…
Не сте прав, господине, не е красиво да псувате така… И то кого? Власт ...