Събудили се точно в нищото. Едно голо поле, празно и пусто. Отдавна не били възкръсвали и затова радостта им била голяма. За съжаление това чувство било краткотрайно. В миналото били крадци и мошеници, обесени и заровени в общ гроб. Насилствената смърт била белязала душите им.
- Трябва да направя нещо гадно, за да се успокоя. Проклятие! Наоколо няма жива душа – зажалвал се първият дух.
- Не се отчайвай! Виж, в далечината има път. Все ще мине някой човек, за да го уплашим. Ще се забавляваме както в добрите стари времена..
- Ех , да можехме и да ги оберем. – размечтал се първият дух.
Но мечтите му били прекъснати от полюшването на едра, мъжка фигура. Изскочили духовете пред непознатия и започнали да правят гримаси, да махат заплашително с ръце.
- Пак съм препил с някакво ракиено менте. Ще трябва да сменя кръчмата. – изпъшкал пияният и ги отминал.
Духовете били потресени от безразличието към техните особи. Толкова се старали, а накрая нищо. Явно времената били други.
Скоро се появила забъ ...