12.
Не успяхме да убедим господин Георгиев да остане при нас. А и беше си прав – във вилата щяха да са на добро място. Нали и аз мечтаех за подобна база за нас...
Мина ноември, дойде същинската зима...
Сняг, виелици, затрупани улици...
Не излизахме никъде – освен до изворчето в парка. Което понякога замръзваше, но тогава пък топяхме сняг за миене...
Дърветата почнаха да се пропукват от студа, от леда падаха цели клони. Събирахме ги – нека да има резерви в мазето, не знаем кога кое ще ни потрябва...
Лошото беше, че от входа през улицата към парка водеше цял снежен тунел. Отдалеч се разбираше от къде идва и накъде отива, ставаше ясно, че тук живеят хора...
Естествено, и по дима от комините се виждаше къде сме...
Ние така си изяснихме обстановката в града. Излязохме веднъж с класния и Росен на тавана, отворихме прозорчето, гледащо на запад, към центъра и видяхме анемични струйки дим, издигащи се тук и там...
Да ви кажа – хич не беше оптимистично...
Малко, малко обитаеми места се очертавах ...