Нощта беше настъпила. Пълнолуние. Звезди. Мечти. Вяра във вселенската любов. Лудост. Танци. Пространства. И пак лудост. И пак любов.
...Часовникът показваше един и четвърт. Христина се въртеше неспокойно в леглото, а завивките галеха пода.
- Покаяние, покаяние, ти трябва да се покаеш!Както Адам и Ева след изгонването им от Рая. Те тъгували за изгубеното блаженство и с нетърпение очаквали Спасителя - ръмжеше немилостиво вътрешният глас на жената и капки пот избиваха по челото и.
- Страдание, страдание, в името на престъпното деяние! Завиждаш и в алчността си губиш милостивите покайни молитви.Засрами се! - мълвеше будната Христинова съвест и раздираше тъмата с непокорството си.
Часовникът показваше четири и половина.Продължителното звънене на телефона разтърси духа на жената. Бавно, в просъница вдигна телефонната слушалка.
-Ало, Тине, там ли си? - прозвуча жаловит женски глас.
-Да, тук съм - промърмори сънено тя
- Събудих ли те? Ох, знаех,че ще те събудя..., но трябваше да говоря с няког ...