Нощта беше настъпила. Пълнолуние. Звезди. Мечти. Вяра във вселенската любов. Лудост. Танци. Пространства. И пак лудост. И пак любов.
...Часовникът показваше един и четвърт. Христина се въртеше неспокойно в леглото, а завивките галеха пода.
- Покаяние, покаяние, ти трябва да се покаеш!Както Адам и Ева след изгонването им от Рая. Те тъгували за изгубеното блаженство и с нетърпение очаквали Спасителя - ръмжеше немилостиво вътрешният глас на жената и капки пот избиваха по челото и.
- Страдание, страдание, в името на престъпното деяние! Завиждаш и в алчността си губиш милостивите покайни молитви.Засрами се! - мълвеше будната Христинова съвест и раздираше тъмата с непокорството си.
Часовникът показваше четири и половина.Продължителното звънене на телефона разтърси духа на жената. Бавно, в просъница вдигна телефонната слушалка.
-Ало, Тине, там ли си? - прозвуча жаловит женски глас.
-Да, тук съм - промърмори сънено тя
- Събудих ли те? Ох, знаех,че ще те събудя..., но трябваше да говоря с някого...Боже мой, боже мой...- ахкаха отсреща тънките гласни струни.
- Кажи Руми, какво се е случило? Какво става?И защо плачеш?
- Не, не плача, но усещам как се разпадам на хиляди, не на милиони стъклени парченца, които сами по себе си ще прободат съзнанието ми... Можеш ли да си представиш? Иво си има любовница! От цели девет месеца, а аз глупачката-нищо не подозирах!
- Успокой се, Руми! -надигна се като светкавица Христина и прокара ръката си през студеното, мокро чело.
Страховете и се потвърдиха и тя разбра,че краят е настъпил.
Слушаше с привидна изненада историята на приятелката и, а умът- трескаво се бореше с вината.
Припомни си последната литургия и думите на отеца:
Преди да сътвори този видим свят, Господ е сътворил невидимия мир-ангелите. Но един от тях се възгордял и поискал сам да стане като Бога силен.Така злите ангели отпаднали от него, започнали да му се противопоставят и да сеят раздори. Те били наречени дяволи или бесове.
-Дявол, дявол! Пъклен огън!-шепнеха устните на Христина и болката за скритата тайна излизаше като проказа навън.
- Тине, аз го обичах!Родих му две деца, смятах,че сме щастливо, нормално семейство...Какво ни липсва? Доходите ни са прилични, намираме време за театър, кино...А той негодникът...
Сякаш Христина отрезвя.
Попита примиренчески колко телефонни писма е намерила и как се казва въпросната чужда съгрешителка.
- Ох, повече от петнадесет, но името и е някак странно, подписва се като:Сласт, да не би да е псевдоним? Кажи ми,че сънувам, моля те!Ще умра, не разбираш ли?-вайкаше се Руми
- Руми, успокой се, имаш ли от онези успокоителни хапчета?
- Валериан ли? Да, имам, но се намират в шкафчето, което е в банята. А до нея е спалнята.Той спи блажено без да подозира вината си, нямам сили да влезна там...Ако отида, ще посегна да отворя и нашата спалня, а тогава не отговарям, ще го убия!-тонът на разстроената жена вече не бе примиренчески.
-Да го убиеш ли? Но Руми! Нещата не се разрешават така! Трябва да поговорите, без децата да стават свидетели на споровете.
- Да, децата..., Тони е точно в пубертета, толкова е чувствителна, само на петнадесет е! А Ваньо- той е малко сладко, наивно дете!Мисли,че географската карта показва реално целия свят...Ами ти, Тине, нали ходиш все на църква, какво ще ме посъветваш?-примоли се нейната приятелка.
Първата мисъл, която осени Христина, беше да каже думите Христови:" Искайте и ще Ви се даде, търсете и ще намерите...похлопайте и ще Ви се отвори"
Искаше да и разкаже за изцеленията, за сбъднатите желания на вярващите хора, но буцата от срам и грях бе заседнала в гърлото.
Спомни си за последната изповед при отец Натанаил.Той говореше как не трябва да забравяме да благодарим за здравето, за въздуха, за благодеянията на близките към Спасителя.
А как им бе благодарила тя? Имаше ли сърце? Защо постъпи така с най-близката си приятелка? Нали си беше обещала да спре?
Но онези жадни махагонови очи, онези силни мускулести ръце,тембърът в гласа на мъжа, я омайваха всеки път след като се срещнеха.
Усети, че дължи утеха на една страдаща, любяща съпруга и каза:
-Света Богородица, нашата света майка, ще протегне ръце към твоето милостиво сърце и ще изцери болката от нанесената рана.Прости на онази грешница, защото наказвайки сега теб, тя няма да намери покой, докато не и простиш!Прости и на Иво, че е тръгнал по неправилния път, изяждайки забранената райска ябълка.Той те обича! Съумееш ли да им простиш, ти ще си още по-мила, по-желана от Бог.Той умее да цени стадото си-завърши Христина.
Мълчанието на Руми разтревожи каещата.
-Ало, Руми? Руми, там ли си?-гласът събуди стените и разтърси завесите.
- В банята съм, нали каза да пия от хапчетата...
- Чу ли ме, Руми?
- Да, да....-глухо отговори приятелката и - Мисля,че  чух.Сигурно съм чула...
Приспа ми се. Занимавам се те с всичките тези неща...Ще почакат до утре...Много съм уморена, Тине...Може би си права, не трябва да реагирам толкова болезнено... Благодаря ти!Ще отида отново в хола и ще полегна...
- Разбира се, Руми! Отиди!Легни и поспи. Сутринта след осем ще ти се обадя и пак ще говорим.Не ми благодари, та аз съм твоя приятелка!-поуспокои се от думите Христина.
- Да, наистина, ще се чуем пак... Лека нощ, Тине!
-Лека нощ, Руми!И се дръж! Обичам те!
Телефонната слушалка лежеше до ръката на Христина, а сълзите и отразяваха грешката от прелюбодеянието.
Навън беше още тихо.
Светът- укротен и смълчан, не изричаше нито присъда, нито оправдание...