Отворих си очите и се надигнах.Беше тъмно .Много тъмно. Не се виждаше почти нищо. Огледах се. Единственото, което видях беше нещо, приличащо на бял камък точно до мен.Не...Имаше и още. Още много такива камъни...Надигнах се още и... О, Боже!Та аз съм в гробище!!! Та аз лежа в собствения си гроб! Скочих бързо. Исках да се махна от там. Исках да се прибера в къщи.Само това. В къщи на сигурно. Затичах се. Исках да се махна. Да изчезна възможно най-скоро от там. Беше ме страх. Какво ли имаше там? В тази тъмнима..имаше нещо злокобно. Колко ли беше часа? Дали съм много закъсняла? Погледнах часовника на ръката си и...та тя беше прозрачна! Ръката ми! Имаше синкаво-сивкав отенък...и беше прозрачна! Спокойно виждах камъните по пътеката, нищо, че беше пълен мрак! Панкьосах се. Какво ставаше!И...Изведнъж осъзнах...Осъзнах какво ставаше...В главата ми изникна един камион които се приближава към мен, а аз не мога да помръдна, защото се бях паникьосала.И камиона наближаваше и наближаваше и...
Да.Така ...