Манифестациите бяха символ на принудата. Тази на "Най- Българският празник" не правеше изключение. Помня една година бяхме в края на редицата, просто направихме крачка встрани и избягахме. Оказа се безсмислено. Всичко беше затворено и всички бяха на манифестацията като участници или като шпалир.
Окичваха ни с ленти "Отличник". За случая отличници бяха всички, които не са повтаряли. Чак обидно! Човек си гради някакъв имидж на бунтар и непукист и хоп отличничка...За манифестацията се правеха дълги репетиции. В самия ден обаче , колоната се разкъсваше и ни гонеха като стадо: Бързо. бързо, бързо! И подтичквахме скандирайки на пресекулки. Нямаше значение какво скандирахме. Колоната отпред си имаше репертоар, колоната след нас също, като прибавим и музиката и диктора , всичко се сливаше в необразим шум, приеман благосклонно от чичковци , които ни махаха вяло с ръка. Така ,че като пораснахме си разнообразявахме репертоара с" Кръчмата студентски стол" Или " "Педагози демагози " и " "Историци и ...