Feb 13, 2007, 3:30 AM

Случайна среща... 

  Prose
1763 0 9
4 min reading
Навън беше тихо и спокойно, гъста мъгла покриваше целия град, а аз - сама и изоставена от всички - се лутах из него. Не ме интересуваше никой и нищо, просто исках да избягам от миналото, от болката, от всичко познато и избледняло. Вървях бавно и си задавах хиляди въпроси, но само един се повтаряше в съзнанието ми: "Защо, защо чак сега намерих смелост да си тръгна?!" Не можех да си отговоря на него и това разяждаше бавно ума ми, усещах се безсилна, изморена от всичко, дори от живота си...
Вървях монотонно, не засилвах крачката си, блъсках се в хората, без дори да ги забележа, чувах само как се смеят зад гърба ми - мислеха ме за луда - но нямах сили да се обърна и да им отвърна... бях безчувствена към всичко. Не исках да мисля за нищо, исках само свободата си, а аз бях толкова близо до нея, че даже не вярвах, че мога да я достигна...
Усетих, че краката ме водят към парка, там се чувствах в свои води - дърветата ме успокояваха, нежното излъчване на цветята на фона на лунната светлина - то ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??