4 min reading
Тази декемврийска вечер беше характерна с кучия си студ и силна виелица.
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата, и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, седеше в чалга – дискотеката и пиеше кафе с кола. Посещаваше я винаги в края на деня. Често подхвърляха, че бе абониран за нея.
На съседната маса седяха двама – облечени в спортни екипи.
- Аа-ама, че студ, Мартине! Кога ще свърши тая зима?
- Митко-о-о, Митко, ще мръзнем още дълго време – каза Мартин, почесвайки се по челото – Абе, бармане, дай по едно уиски!
Не след дълго влязоха и други с екипи, и не обърнаха внимание на Митко и Мартин.
Треньорът им Марков се бе вглъбил в себе си. Не проявяваше интерес към нищо.
Въпреки, че в дискотеката бе топло, в душата на всички вилнееше зимния вятър. Изпитваха нужда от нещо друго.
Беше средата на декември. Джобовете на всички бяха отънели. Само на крайнот ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up