Тази декемврийска вечер беше характерна с кучия си студ и силна виелица.
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата, и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, седеше в чалга – дискотеката и пиеше кафе с кола. Посещаваше я винаги в края на деня. Често подхвърляха, че бе абониран за нея.
На съседната маса седяха двама – облечени в спортни екипи.
- Аа-ама, че студ, Мартине! Кога ще свърши тая зима?
- Митко-о-о, Митко, ще мръзнем още дълго време – каза Мартин, почесвайки се по челото – Абе, бармане, дай по едно уиски!
Не след дълго влязоха и други с екипи, и не обърнаха внимание на Митко и Мартин.
Треньорът им Марков се бе вглъбил в себе си. Не проявяваше интерес към нищо.
Въпреки, че в дискотеката бе топло, в душата на всички вилнееше зимния вятър. Изпитваха нужда от нещо друго.
Беше средата на декември. Джобовете на всички бяха отънели. Само на крайнот ...