Sep 21, 2016, 4:40 PM

Слука на вадата 

  Prose » Narratives
880 0 0
6 min reading
Слука на вадата
Няма нищо по – вълнуващо и по – приятно за ушите на ловеца от преплитащите се един в друг акорди на спусналите се по прясната дивечова диря кучета. Тогава плътният и басов лай на някой барак дрезгаво се издига над тънкия и писклив гласец на някое младо гонче, а отстрани се дочува самотното пролайване на тръгнало по втора диря куче. В такъв момент сякаш съзнанието се изключва за всички ежедневни проблеми, мислите се насочват само и единствено в една определена посока, а вниманието се приковава в прицела на пушката и в крайчеца на показалеца, докоснал извития спусък. Ако всичко това се съчетае с приятните, промушващи се през клоните на дърветата подранили слънчеви лъчи на есенното слънце, а нежните трели на птичите песни приятно погалват слуха, това вече създава такова състояние на душата, което никой друг вид почивка не може да допринесе.
Подобни мисли се зародиха в главата на Нико, когато воят на кучешката кавалкада приближи неговата пусия. Ръцете му здраво стиснаха нов ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Първан Киров All rights reserved.

Random works
: ??:??