89 min reading
1.
Прахта на нощта се слягаше в тишината на пустинята, вятъра също спеше дълбоко, прекратил за малко гонитбата на кълба от сухаци между дюните. Небето плавно започна да мени цветовете си и мрака взе да се топи.
Пробуждането на деня дойде с ленивите звуци на прохождащата светлината – по-ранобудни птици излетяха от гнездата в палмите към близък извор; колони от едри мравки зашумуляха с милиони крачета в търсене на храна; товарни животни с мучене изправиха снаги и скоро дълги кервани затъпкаха отново маркираният път, топящи се в надигащия се ореол на изгрева.
Съзнанието на вървящия по същия път Алтар също се събуждаше при всяка следваща крачка - отначало носен от лекотата на полусъня, от който мудно излизаше, но постепенно, зрънце по зрънце, под станалите по-плътни негови стъпки, пясъкът застърга с хрускането на по-ясното осъзнаване, че върви.
Намираше се пред стените на град, който утринните лъчи опипаха с няколко отблясъка и след това обилно заляха. Вървеше към него, не само че не знаеш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up